Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Не всеки има същите възгледи за това възхищение, хер интендант.
— При това положение ти обръщам внимание върху твоя контракт!
— В него не фигурира точка, че трябва да давам децата си на разположение на театъра.
— Действително не, но един параграф изисква във всяко отношение да подкрепяш усилията на своите началници. Е, днес случаят е такъв и аз го изисквам.
Вернер сведе смутено поглед. Не знаеше какво да каже.
— По-нататък — продължи интендантът — в контракта е писано, че при открито неподчинение имам правото моментално да те уволня.
— Милостиви хер, няма да го направите! — извика клетникът, изпълнен със страх.
— О, точно това ще направя, можеш да бъдеш сигурен! Аз имам грижата пиесата да бъде поставена по достоен начин. Други съображения не мога да проявявам. И така, да или не!
Устните на Вернер трепереха. Трябваше да си дава голямо усилие, за да сдържа сълзите си.
— Наистина ли ще ме уволните, ако Емили не откликне на искането ви? — попита.
— Непоколебимо и на часа! Давам ти честната си дума!
— Боже мой! Как ще я склоня!
— Ти си баща, можеш да заповядваш. Възползвай се от това право!
— Толкова е трудно и сурово!
— Празни приказки! Освен това ще получиш гратификация!
Вернер пристъпи една крачка по-близо, сключи ръце и попита с едва сдържано хлипане:
— Милостиви хер, нима не е възможно да бъдем освободени от тая тегоба?
— Не. Да оставим всякакви по-нататъшни разтакавания! Искаш, или не?
— Длъжен съм… да се подчиня! — пророни Вернер.
— Припкай тогава до къщи и изпрати момичето при режисьора. Той е на сцената и ще й даде необходимите напътствия.
Вернер излезе, залитайки. Имаше чувството, че са го изкарали от една инквизиторска стаичка, за да го помъкнат към друга. Краката му се олюляваха, коленете трепереха. Долу в коридора се облегна на стената и захълца:
— Дете мое, мило, добро, чисто дете! Как да ти кажа аз, твоят баща, какво се иска от теб. А ти все пак ще го направиш, за да ни избавиш от гладна смърт. О, Боже, о, Боже, досега да съм умрял, ако не бях принуден да мисля за домашните си!
А горе цирковият ездач излезе ухилено от съседната стая и каза:
— Човече, знаеш ли какъв си?
— Е, и какъв?
— Дявола, Сатаната, Нечестивия!
— Чу ли всичко?
— Всяка дума.
— И ме кориш?
— Хич не ми и хрумва. Ще те коря само в случай, че момичето не е толкова красиво, както се изказа. Но ако ми хареса, ти ще си извъртял своя майсторски номер на стария, както аз ще извъртя своя на дъщерята.
— Мислиш, че ще съумееш да я склониш?
— Разбира се.
— Но нали чу как упорстваше бащата да я даде за сцената? Какво ще каже, когато му съобщиш, че тя трябва да стане Тау-ма?
— О, невероятен глупако! Наистина ли мислиш, че ще му го кажа?
— Няма ли?
— И през ум не ми минава! Веднъж само да я имам здраво в ръцете, работата е проста. Тя ще бъде длъжна.
— Но как се каниш да я докопаш?
— С помощта на господарката, за която преди малко споменах — Неволята. Твоят подчинен се намира в дяволски окаяна ситуация. Ако изиграя ролята на спасителя, ще спечеля доверието му.
— Но тогава той в никой случай не бива да разбере, че се познаваме, още повече че си ми брат.
— Моля, моля, само не ме поучавай! Знам съвсем точно как да подхващам такива хора. Главното е да видя дали наистина си заслужава човек да си даде труда.
— Ще бъдеш във висша степен доволен. А сега да тръгваме, защото трябва да уведомим режисьора, преди момичето да е дошло.
Няколко минути по-късно крачеха към театъра. В него понастоящем имаше само двама души — режисьорът и неговата жена, която също беше артистка. Той пристъпи любопитно към интенданта.
— Голяма битка ли ви костваше, милостиви хер? — попита.
— Да, но намерих послушание. Момичето ще дойде. Но — хм! — аз и този господин бихме желали незабелязано да наблюдаваме как ще се вживее в ролята си. Ще отидем зад задната завеса. Момичето ще се възпротиви да направи репетицията така деколтирана, както се изисква. Но аз настоявам на това.
— Не може ли да я освободим засега?
— Не. Ако го направи сега, довечера ще й бъде по-лесно. Нека жена ви й помогне да се съблече, а вие по възможност я щадете с погледите си. Внесете дивана. Настоявам тя да лежи на него пълни десет минути, обгърната от воала само около хълбоците. Това е най-доброто средство да се преодолее глупавото чувство за срам. Сега ние ще се оттеглим зад завесата в заден план. Не допускайте да разбере, че има наблюдатели!
Той хвана брат си за ръката и го поведе към задната част на сцената, която сега представляваше вътрешната част на мохамеданска къща. Двамата се снабдиха със столове и се настаниха зад проспекта, където бе декориран един отвор за врата.