Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Грант не иска да ми каже какво става — обяви тя и кръстоса крака. — Ще ви преследвам, докато разбера.
Кел вдигна черните си вежди.
— Ами ако аз ти кажа?
Джейн се замисли, като местеше поглед тук към Кел, ту към Грант, и обратно.
— Искате да преговаряте, нали? Искате да се върна у дома.
— Ти ще се върнеш у дома — тихо рече Грант с леден глас. — Ако Сейбин иска да останеш, това е негова работа, ала детето, което носиш, е достатъчна причина да се погрижа за безопасността ти във фермата, а не да рискувам главата ти, като те взема със себе си.
В очите на Джейн нещо проблесна и Рейчъл реши, че на Съливан му предстои битка, но Кел предотврати събитията с думите:
— Добре, мисля, че заслужаваш да знаеш какво се е случило, тъй като и Грант е замесен. Да седнем и ще ти обясня.
— Най-важните неща — позна Джейн, при което Кел я удостои с невесела усмивка.
— Да. Знаеш, че винаги има подробности, които не се обсъждат, ала ще ги разкажа по-голямата част.
Те седнаха около масата и Кел набеляза основните моменти на събитията, изводите и причината, поради която имаше нужда от Грант. Когато той свърши, Джейн дълго гледа двамата мъже, а после бавно кимна.
— Трябва да го направите — облегна се напред, сложи длани върху масата и хвърли безкомпромисен поглед към Сейбин, който не мигна. — Нека ти кажа, Кел Сейбин, че ако се случи нещо с Грант, ще те намеря. Направих си труда да го намеря, не за да му се случи нещо точно сега.
Кел не отговори, но Рейчъл знаеше за какво си мисли. Ако нещо се случеше, нямаше шанс да оцелее и той. Тя не проумяваше откъде знаеше какво бе в главата му, ала го знаеше. Сетивата й бяха насочени към Кел и най-дребният му жест или промяна на тона му резонираха в нея със силата на земетресение, регистрирано от най-чувствителен сеизмограф.
Грант се изправи и дръпна Джейн до себе си.
— Време е да се наспим, тъй като тръгваме утре рано. А ти отиваш у дома — рече той на съпругата си. — Обещай ми.
Сега, когато знаеше за какво става въпрос, Джейн не се опита да спори.
— Добре. Ще се прибера у дома, след като взема близнаците. Искам да знам кога да те очаквам.
Грант погледна Кел.
— След три дни?
Кел кимна.
Рейчъл се изправи. След три дни всичко щеше да е свършило, така или иначе, но за нея краят щеше да настъпи сутринта. Междувременно тя трябваше да подготви място за спане на семейство Съливан и беше едва ли не благодарна, че имаше с какво да запълни поне времето си, ако не мислите си.
Извини се на Джейн, че няма допълнително легло, ала Джейн никак не се притесни.
— Не се тревожи — успокои я тя. — Спали сме с Грант в палатки, пещери и навеси, така че подът на всекидневната не е никакво изпитание за нас.
Рейчъл натрупа юргани и възглавници в ръцете на Джейн, като ги измъкна от дрешника. Джейн я наблюдаваше проницателно.
— Ти обичаш Кел, нали?
— Да — Рейчъл твърдо изрече тази единствена дума. Дори не се замисли да отрече. Това беше факт, също както и че очите й са сиви.
— Той е твърд и необикновен мъж, но висококачествената стомана трябва да е твърда, за да е висококачествена. Няма да е лесно. Знам. Погледни мъжа, който съм си избрала.
Те се спогледаха, две жени, в чиито погледи се побираше друг един свят. За добро или зло, мъжете, които обичаха, бяха различни от останалите мъже, и те никога нямаше да имат сигурността, която повечето жени очакваха.
— Когато утре си тръгне, всичко свършва — каза Рейчъл със стегнато гърло. — Няма да се върне.
— Той иска всичко да свърши — поясни Джейн. Кафявите й очи бяха необичайно сериозни. — Не казвай, че няма да се върне. Грант не искаше да се ожени за мен. Каза, че няма да се получи, че животът на единия и на другия е различен и аз никога няма се вместя в неговия свят. Не ти ли звучи познато?
— О, да — погледът и гласът й бяха мрачни.
— Трябваше да го оставя да си тръгне, ала накрая той ме потърси.
— Грант вече се е бил оттеглил. Кел няма да го направи и проблемът е в работата.
— Голям проблем, но не непреодолим. Трудно е за хора като Грант и Кел да приемат мисълта, че обичат някого. Винаги са живели сами.
Да, Кел винаги бе бил сам и беше решен да си остане така. Фактът, че знаеше и разбираше аргументите му, не й помагаше да живее по-лесно. Рейчъл остави Джейн и Грант да дооправят постелките във всекидневната. Кел я последва в спалнята и затвори вратата след себе си. Тя застана в средата на стаята със свити юмруци. Гледаше го изпод вежди.
— Трябваше да тръгнем тази вечер — тихо рече той, — ала исках още една нощ с теб.
Рейчъл не биваше да плаче, не и тази вечер. Каквото и да се случеше, щеше да изчака до утре, когато нямаше да го има. Кел изключи осветлението и се приближи до нея в тъмната стая. Прегърна раменете й със загрубелите си ръце и я придърпа към себе си. Устните му бяха напористи, жадни, едва ли не агресивни в свирепа целувка. С език потърси нейния и усети как тя бавно му отвръща, бавно, защото болката в нея беше много силна. Той не спираше да я целува, да гали гърба й с ръце, да я прегръща с топлината на тялото си, докато най-после Рейчъл започна да се отпуска.