Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Утре е понеделник — започна да шикалкави той. — Не трябва ли да ходиш на работа?
— Мога да си позволя няколко дни почивка.
Всъщност не беше така, но отчаяните средства изискваха отчаяни мерки. Пък и искаше да приключи с всичко това веднъж завинаги.
Баща й имаше дарбата да превръща Гейб в квинтесенция на тюлен. Нещо в неговото доминиращо присъствие изваждаше на показ Гейб Машината, един студен и затворен индивид, обсебен от националната сигурност и международните проблеми. Ако имаше нужда от доказателство, че този Гейб все още съществува, трябваше само да го види в присъствието на баща си. Той щеше напълно да забрави за Хелън, Малъри и своя нов живот с тях.
Гейб прехвърли яйцата в две чинии, метна препечените филийки до тях и ги сложи на кухненския плот.
— Добре — съгласи се той, като й подаваше вилица. — Но ние двамата с Мал днес ще сме заети. А довечера имам среща с хората от моя отряд.
— Надявам се, че няма да се срещате тук — рече Хелън, като погледна разхвърляната всекидневна.
— Не. Лугър предложи да отидем у тях.
Тя си представи как Вероника ще се разтопи от гостоприемство и апетитът й понамаля.
— Идеята беше негова — увери я Гейб, като се настани на високия стол до нея, плътно опрял дългите си крака от двете му страни.
— Какво ще правите вие двамата с Малъри днес? — попита го тя. — Ще боядисвате терасата ли?
— Не — Гейб отхапа огромна хапка от препечената си филийка.
Хелън го гледаше, без да мигне.
— Е, ами тогава какво ще правите?
— Не мога да ти кажа — отвърна той и с жест показа, че устата му е заключена.
Тайна. Сърцето на Хелън потръпна. Ето че той пак го правеше, ставаше неустоим.
— Смяташ да поправиш моя джип — предположи тя, като си мислеше, че той просто я манипулира. Щеше да я върти на пръста си, докато стане негова, а след това щеше да се държи с нея както преди.
— Все още не. Не трябваше ли днес да ходиш някъде?
— Днес е неделя — отбеляза тя.
— Може би ще отидеш на църква. Вземи и Лийла със себе си.
Тя се изсмя невярващо.
— Лийла е мюсюлманка, Гейб. Виж какво, ако искаш да се махна от къщата, просто ми кажи. По кое време трябва да изчезна?
Гейб погледна часовника на стената.
— Преди осем и половина.
Като поклащаше развеселено глава, Хелън довърши закуската си.
— Благодаря ти за закуската — тя отиде до мивката да изплакне чинията си.
Усещаше как Гейб е вперил поглед в задните й части, плътно очертани от шортите от ликра. Беше още шест и петнайсет сутринта. Малъри щеше да спи най-малко още час. Предостатъчно време, за да се насладим на малко приятен секс, тази мисъл я изпълни с копнеж. С нетърпеливо движение спря водата. Този човек подлагаше на изпитание самообладанието й. Ту се заклеваше да го изхвърли от живота си завинаги, ту искаше да прави любов с него. Хелън изостави мивката и нарочно закрачи бавно надолу по коридора.
Дванадесета глава
Няколко часа по-късно Хелън спря колата на алеята пред къщата и откри Гейб и Малъри да трупат камъни в нишата: под зигзаговидното стълбище. Когато слезе от колата, Гейб вдигна глава и я погледна с надежда и очакване.
Хелън се поколеба. Този поглед тя определено не бе виждала никога по-рано.
Отдалечи се от колата и застанала нащрек, тръгна към двамата. Купчина от камъни с неправилна форма преграждаше алеята. Това не беше чакъл, нито материал за запълване на дупки, а красиви речни камъни с разнообразни оттенъци: розови, виолетови, кехлибарени, оранжеви…
— Правим алпинеум! — изтърси Малъри, когато зърна бъркания поглед на майка си.
Алпинеум. Също като онзи от списанието пред кабинета на доктор Териен, от което беше откъснала страницата. Как, за бога, Гейб се беше досетил, че тя иска да има алпинеум?
Той й отговори на въпроса, като вдигна пред очите й смачкания лист със статията, която й бе харесала. По някое време трябва да бе изпаднал от чантичката й.
— Искаш ли да изглежда така? — попита я той, сочейки картинката. — Можем да го направим както ти пожелаеш — добави, изпълнен с ентусиазъм.
— И този е хубав — отговори тя, смутена, че е налучкал неизказаните й желания, да не говорим, че се беше опитал да ги изпълни.
Лийла, с която току-що бяха обядвали, трябва да беше права. Никой не би полагал такива огромни усилия, ако не се опитва да спечели войната. Гейб беше свикнал да печели. Беше готов на всичко, за да си спечели постоянно място в живота й.
Е, ще видим, помисли си тя, разглеждайки зашеметено подредените от двамата камъни. Не беше наивна като едно време.