Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Може би трябва да напишеш нещо — предположи Зоуи. — Например разказ. Както Малъри нарисува ключа си.
— Не е лоша идея — замислено отвърна Дейна. — Проблемът е, че никога не съм искала да пиша, както Малъри иска да стане художник. По-скоро трябва да прочета нещо, но бог ми е свидетел, не се натъкнах на него в никоя от шестте милиона книги, които вече прерових. Така че, може би, наистина трябва първо да го напиша.
— Или не ти, а Джордън. — Флин нехайно заигра с косите на Малъри, докато говореше. — Той е писателят. Не омаловажавам собствения си забележителен талант, но аз отразявам истински събития, а той съчинява разни небивалици.
— Доста добри небивалици — напомни му Джордън.
— Няма спор. Мисля, че ако не за друго, поне за да можем да кажем, че сме опитали всичко, не е зле Джордън да опише това, което ни се случва. В художествена форма. Може би, когато Дейна го прочете, мъглата пред очите й ще се разсее, ще види ключа и ще си устроим празненство с торта.
— Предложението не е твърде глупаво — реши Дейна.
— Мисля, че е страхотно. — Зоуи се обърна към Джордън и лицето й засия. — Ще го направиш ли? Обожавам книгите ти, а тази ще ми бъде още по-интересна.
— За теб съм готов на всичко, хубавице.
Повдигна ръката й и я целуна.
— Малко ми се гади. — Дейна докосна корема си. — Кога ще имаш нещо готово, което мога да видя? — попита го тя.
— Говориш като редактор. Това би могло да ме зареди е вдъхновение или да ме накара да изпадна в творчески застой.
— Така ли започва всичко? — въодушевено попита Зоуи. — Нещо те зарежда с вдъхновение? Винаги съм се питала как работят творците.
— Господи, тя го нарече творец. — Дейна се изправи. — Трябва да се прибера и да си легна.
Джордън не обърна внимание на думите й и отговори на въпроса на Зоуи.
— Не. Всъщност, всичко е просто работа. Но доста приятна работа. Редакторката ми… истинската ми редакторка — добави той и хвърли поглед към Дейна — притежава усет, талант и тактичност.
— Редакторът ти е жена? Как се сработвате? Заедно създавате цялата книга или тя ти казва какво да пишеш, или… — Зоуи поклати глава. — Извинявайте, отклоних се от темата.
— Няма проблем. Писателка ли искаш да ставаш?
— Аз? Писателка? — Идеята я накара да отвори широко загадъчните си очи и да избухне в смях. — Не. Просто се интересувам как протича работата.
— Като заговорихме за работа, утре ни очаква напрегнат ден.
Малъри докосна ръката на Флин.
— Тръгваме. Ще доведа Мо — каза той на Дейна.
— Кучешката храна е на привършване. Яде колкото слон.
— Ще донеса още. — Флин обхвана лицето й. — Нали го държиш изкъсо?
— Нямам друг избор.
— Флин, би ли довел и Саймън? — Зоуи машинално започна да отсервира. — Сигурно с Мо са се лепнали един за друг като сиамски близнаци, така че няма да представлява трудност.
— Разбира се. — най-добре е и ние да тръгваме. Ще се опитам да накарам този тук да се залови с домашното си. — Дейна размаха пръст срещу Джордън. — Какъв съвет би ми дала, Зоуи?
— Подкупи го е нещо. Това е моят метод.
Брад се приближи и обхвана ръката на Зоуи със своята. Накара я да подскочи като уплашен заек.
— Зарежи тези съдове.
— Извинявай. — Тя веднага остави чиниите. — Навик.
Струваше му се, че тази жена нарочно разбира погрешно всяка негова дума.
— Просто исках да кажа, че не е нужно да си правиш труда. Някой да желае кафе?
— Аз.
— Не, никакво кафе. — Дейна побутна Джордън към вратата. — Имаш работа, приятел. Ще пиеш кафе, когато напишеш две страници.
— Подкупване — одобрително каза Зоуи. — Винаги сполучлива тактика.
Мо се втурна в стаята с разрошена козина. В изблик на радост, че вижда всички, заподскача с изплезен език, събори няколко чаши от масата с рунтавата си опашка и зарови нос в купата със скариди, преди стопанинът му да го овладее.
— Съжалявам, съжалявам. — Флин пъхна пръсти под нашийника му и го задърпа или по-скоро самият той бе задърпан към вратата. — Ще го натоваря в колата на Джордън. Изпрати ми сметката за щетите. Чао. А, Зоуи, Саймън иска да поостане още няколко минути, докато до върши играта си. Господи! Мо! Почакай!
— Това е животът ми — засмя се Малъри. — Страхотен е. Благодаря, Брад. Извинявай за чашите. До утре, Зоуи, Дейна. Лека нощ, Джордън.
— Дано този път опазя кожата си. — Джордън сграбчи ръката на Дейна и я повлече към вратата. — Доскоро.
— Престани да ме дърпаш. Чао, Брад. Ще се видим утре сутрин, Зоуи.
Вратата се затвори след тях и настъпи пълна тишина.