Екстаз в смъртта

— Да не би да ме подлагаш на тест?

— Значи не си хапнала нито залък.

— В момента ми се повдига при мисълта за храна. Идвам от моргата. Гледката на човек, който е паднал от седемдесети етаж, не е особено привлекателна.

— Предполагам, че ще бъде трудно мозъкът й да се сравни с мозъците на другите самоубийци.

Макар да не й беше до смях, тя се ухили, седна в леглото и звучно целуна съпруга си.

— Много си схватлив. Вероятно затова те харесвам.

— А пък аз си мислех, че си падаш по тялото ми.

— То е на едно от първите места в списъка на нещата, които обичам в теб. — Той стана от леглото и се приближи до автоготвача, поставен в една ниша. — Едва ли аутопсията ще успее да докаже някаква прилика, но съм сигурна, че между самоубийствата има нещо общо. Ти също го знаеш, нали?

Рурк изчака, докато автоматът му приготви протеиновата напитка, сетне заговори:

— Съриз беше интелигентна и благоразумна жена, изцяло отдадена на професията си. Същевременно бе много суетна и себична, понякога ставаше безкрайно досадна. — Той се върна до леглото и подаде чашата на Ив. — Не беше жена, която би скочила от покрива на собствената си сграда… и би осигурила на телевизията сензационната новина.

— Ще го имам предвид. — Тя подозрително се втренчи в гъстата, зеленикава течност в чашата. — Какво е това?

— Хранителна напитка. Изгълтай я. — Наклони чашата към устните й. — До дъно.

Ив отпи една глътка, за да не се задави, реши, че течността не е толкова отвратителна и пресуши чашата.

— Ето. Доволен ли си?

— Да. Какво се разбрахте с Уитни?

— Даде ми едноседмичен срок да му представя доказателства. И знае, че съм използвала твоята апаратура, макар да се преструва, че не подозира нищо… — Остави чашата, протегна се и внезапно се плесна по челото. — Нали щяхме да гледаме видео и да се натискаме.

— Ти ме излъга. — Рурк шеговито я подръпна за косата. — Май ще трябва да се разведа с теб.

— Божичко, колко си строг. — Изведнъж се досети за нещо и стисна длани в юмруци. — След като заговорихме на тази тема, най-добре да ти призная всичко.

— Какво, натискала си се с друг мъж ли?

— Не съвсем.

— Моля?

— Искаш ли да пийнеш нещо? Мисля, че тук има бутилка вино… — Понечи да стане, но не се изненада, когато той я сграбчи за рамото.

— Обясни ми какво се е случило.

— Добре. Струва ми се, че ще го възприемеш по-лесно, ако изпиеш чаша вино. — Опита да се усмихне, но погледът му я смрази. Рурк отмести ръката си, тя скочи и отиде до хладилника. Забави се максимално дълго с наливането на виното и заразказва, като се стараеше да бъде на безопасно разстояние от съпруга си:

— С Пийбоди претърсвахме кабинета на Дивейн. Знаеш ли, че там има помещение за отмора?

— Да.

— Има ли нещо, което да не знаеш? — Отпи от виното и прекоси спалнята, за да му подаде чашата. — Та както ти казвах, оглеждахме кабинета. Забелязах, че върху страничната облегалка на стола са поставени очила за виртуална реалност. Спомняш ли си, че Матиас беше използвал подобни очила преди да се обеси. Фитухю също е обичал да предприема пътешествие в света на виртуалната реалност. Това е единственото общо между двата случая. Не е доказателство, но все пак ми дава малка надежда…