Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Джуниър запълни празнините.
— Вечерта трябва да е била страхотна.
— За разкриване на тайни — да.
— Така ли? — каза Рийд провлачено. — И какво друго открихте?
Тя пренебрегна намека му.
— Рийд, защо Джуниър се е оженил толкова прибързано? Той не е обичал Стейси. Убедили са го да се ожени за нея. Защо точно тогава?
— Може би Стейси е искала да стане булка през юни.
— Не се шегувайте! — Алекс стана бързо и се доближи до прозореца.
Той започна да си свирука мелодията на песента „Момче, защо винаги си в лошо настроение“?
— Току-що погребах единствения си жив роднина, забравихте ли? — избухна тя.
Рийд изруга тихо и прокара пръсти през косата си.
— За момент забравих. Чуйте, Алекс, много съжалявам. Спомням си колко зле се чувствах, когато погребах баща си.
Обърна се и се взря в лицето му, но той гледаше разсеяно.
— Енгъс и Джуниър бяха единствените хора от този проклет град, които дойдоха на погребението. Дори не ходихме в обреден дом или в църква, а отидохме направо на гробищата. После Енгъс се върна обратно на работа, а Джуниър на училище, за да не пропусне контролното по биология. Аз се върнах у дома. Не след дълго Селина дойде. Беше избягала от училище, само за да дойде и бъде с мен. Знаеше, че ще се чувствам зле, въпреки че го мразех този негодник, докато беше жив. Лежахме на леглото двамата и мълчахме така, докато се стъмни. Тя знаеше, че ако не се прибере вкъщи, майка й ще се безпокои. Плачеше вместо мен, защото аз не можех.
Когато спря да говори, в стаята настъпи тишина. Алекс все още стоеше до прозореца, неподвижна от разказа му. Усещаше болка в гърдите и й беше жал, че е бил толкова самотен като малък.
— Тогава ли за първи път се любихте със Селина?
Той стана от стола и се доближи до нея.
— Тъй като толкова ви интересува интимния ми живот, защо първо не ми кажете нещо за вашия?
Напрежението рязко нарасна. Гневът на Алекс също.
— Защо не престанете да се криете и не ме попитате направо?
— Добре — каза той с подигравателна усмивка. — Джуниър все още ли не е спал с вас?
— Негодник!
— Наистина ли не е?
— Не!
— Хващам се на бас, че е опитал. Джуниър винаги опитва — смехът му беше дълбок и язвителен. — Шегувам се — каза той и вдигна ръка, за да я погали по бузата. — Изчервихте се.
Тя отблъсна ръката му.
— Вървете по дяволите!
Ядоса се на себе си, че се изчерви като ученичка. Не му влизаше в работата с кого спи. Това, което най-много я вбеси, беше, че не го е грижа за нея. Ако трябваше да опише блясъка в очите му, тя би го нарекла закачлив, а може би любопитен, но в никакъв случай — ревнив.
За да си отмъсти, попита изведнъж:
— За какво се скарахте със Селина?
— Селина и аз? Кога?
— През пролетта на третата година в гимназията. Защо през лятото тя е заминала за Ел Пасо и е започнала да се среща с баща ми?
— Може би искаше да смени обстановката — каза той пренебрежително.
— Знаехте ли колко много я обича най-добрия ви приятел?
Предизвикателната му усмивка изчезна.
— Джуниър ли ви каза това?
— Знаех го и преди да ми го каже. Знаехте ли, че я е обичал?
Той сви рамене и каза:
— Почти всяко момче в училище…
— Аз не говоря за някакво повърхностно влюбване в красиво момиче, Рийд! — тя хвана ръкава на ризата му, за да му покаже колко важно беше това за нея. — Знаехте ли какво изпитва Джуниър към нея?
— И какво, ако съм знаел?
— Той ми каза, че сте щял да го убиете, ако опита нещо с нея. Каза, че бихте убил и двамата, ако ви измамят.
— Преувеличавате.
— Точно така каза Джуниър. Но аз не мисля така — добави Алекс спокойно. — Ситуацията е била доста сложна, а и отношенията помежду ви също.
— Чии отношения?
— Вие сте обичал майка ми, но също и Джуниър. Това не е ли бил един любовен триъгълник в най-тесния смисъл на думата?
— За какво говорите, по дяволите? Да не намеквате, че аз и Джуниър сме обратни?
Неочаквано той сграбчи ръката й и я притисна върху панталона си.
— Усещате ли това, скъпа? Много по-често е бил твърд, отколкото мек, но никога за мъж.
Смаяна и разтреперана, Алекс отдръпна ръка и започна да я трие в бедрото си, сякаш се беше опарила.
— Имате много мръсно подсъзнание, шериф Ламбърт — каза тя, крайно развълнувана. — Мислех, че вие и Джуниър сте се обичали като кръвни братя, а излиза, че сте били съперници.
— Аз не се състезавам с Джуниър.
— Може би не сте го искал, но другите винаги са ви изправяли един срещу друг. И познайте кой е стоял на върха? Вие. Това ви е тревожило. Дори сега.
— Това ваше психологическо заключение ли е?