Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Това, че Дък нямаше основно образование, беше без значение на „Лапон“, където така или иначе повечето срочнослужещи не бяха завършили гимназия. Те идваха от работнически семейства, но като цяло ставаха по-умни, по-изобретателни и по-силно желаещи да изтърпят дългите месеци на ограничение, отколкото който и да било друг във ВМС. Повечето офицери бяха от Военноморската академия. В крайна сметка различията се заличаваха. Звание, пост, произход — на най-добрите подводници това нямаше голямо значение. Може би заради ограниченото пространство или защото нямаше друг добър начин за управление на подводница. В края на краищата един от първите уроци, които научаваше всеки лейтенант колежанин е, че няма да стигне много далеч без помощта на сивокосите старшини и шепата срочнослужещи, които могат да измислят куп хитрини за всички невъобразими проблеми, които можеха да се появят.
Сега изграденият от Мак екип трябваше да премине изпитания. Една седмица след тръгването си „Лапон“ получи съобщението, на което Мак се беше надявал: на 16 септември подслушвателната мрежа SOSUS беше засякла подводница „Янки“ на север от Норвегия. Плаваше от Баренцово море към теснината за Атлантическия океан. Втори масив от SOSUS бе доловил същата подводница, когато преминала край норвежкия остров Ян Майен при устието на Датския пролив, отделящ Гренландия и Исландия. Ако Мак успееше да прехване руската подводница, преди тя да мине през теснината и да излезе в открития океан, където е много по-трудно да бъде намерена, „Лапон“ можеше да опита да я следи.
Докато Мак летеше с „Лапон“ към Датския пролив, един съюзнически самолет за борба с подводници „Орион Р-3“ потвърди курса на руската подводница. „Лапон“ пристигна на следващия ден и започна да патрулира, като се движеше бавно напред-назад в най-южната точка на Датския пролив, на югозапад от Исландия.
Дони Рей Болинг, боцманът на подводницата, окачи една карта в столовата. Отсега нататък щурманът щеше да слиза периодично там, за да показва на екипажа къде се намират. Ако настигнеха руската подводница, щеше да очертае и нейната позиция. Споделянето на всички подробности с екипажа беше в разрез с устава. Но Мак искаше хората му да бъдат ентусиазирани. Вярваше, че ако знаят какво опитват да правят, ще могат да компенсират безсънието, което скоро щеше да се превърне в правило на борда.
Мак нареди промяна на бойните постове. Около него контролният пост беше претъпкан с мъже, свити между щурманските маси, компютри и системи за управление на оръжията, с всичките си осцилоскопи, циферблати, измерителни уреди и чертожни инструменти. Заради тръбите, надвиснали почти на всеки сантиметър над главите им, помещението изглеждаше още по-претъпкано. В средата се намираше стойката за перископите. Два перископа стърчаха от високия тридесет сантиметра пиедестал. Точно пред него вахтеният офицер по потапянето и изплаването и двама рулеви-хоризонталчици седяха в тясна пирамида и се взираха в дълбокомерите. От този момент нататък групата за управление на стрелбата, ехолокаторната смяна, щурманите и вахтените по потапянето и изплаването щяха да имат само две задачи: да открият руската подводница и да не й позволят да намери „Лапон“.
Измина цял ден, докато руската подводница мине източно от „Лапон“. Звукът от нея беше толкова слабо доловим, че хидро-акустиците за малко не я изпуснаха сред тракането на близките риболовни кораби и кипящия подводен живот. Но видяха — като леко трепкане на осцилоскопа — електронното изображение на съветската подводница. Проследяването нямаше да е лесно. В шумните води около Гренландия чуха съветската подводница чак когато достигна на 1400 метра от „Лапон“.
Мак заповяда „Лапон“ да завие на югоизток. Щеше да опита „спринт и дрейф“. Планът беше да засили „Лапон“ с 20 възла за около половин час до място, където руската подводница скоро би минала, ако поддържа същия маршрут. След това „Лапон“ щеше да забави до 3–5 възла, да дрейфува напред-назад и да слуша.
Руската подводница се появи, но пак изчезна. Мак се разтревожи. Руснаците не следваха очаквания курс. Всеки път, когато доловяха звуците им, изчезваха почти мигновено, потушени от живия Атлантически океан, станал още по-шумен от бушуваща буря на повърхността. Мак започна да крачи из контролния пост, разочарован, че се налага да лази слепешката из океана с мисълта, че руската „Янки“ е наблизо.