Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Къде се намират тези тайнствени врати, за които говорите? — попитах аз, като не бях в състояние да посрещна пряко погледа му.
— Някои са близо до кожата, други са дълбоко вътре в тялото — отвърна г-н Абелар. — Има седем главни врати. Когато те са затворени, вътрешната ни енергия остава заключена във физическото тяло. Присъствието на двойника вътре в нас е толкова незабележимо, че можем да минем през целия си живот, без изобщо да узнаем, че е там. Ако човек реши да го освободи обаче вратите трябва да се отворят, а това се прави чрез прегледа и упражненията за дишане, които Клара ти показа.
Г-н Абелар ми обеща, че той сам ще ме напътства да отворя съзнателно първата врата, след като изпълня успешно абстрактния полет. Той подчерта, че за да се отворят вратите, нужно е човек напълно да промени възгледите си, защото именно предубеждението ни, че сме твърдо тяло, държи двойника затворен, а не толкова физическата структура на самото тяло.
— Бихте ли ми казали къде са тези врати, за да мога сама да ги отворя?
Той ме погледна и поклати глава.
— Опасно и глупаво е човек да си прави произволни експерименти със силата зад вратите — предупреди ме той. — Двойникът трябва да се освобождава постепенно, хармонично. Предварително условие за това обаче е човек да не води полов живот.
— Защо е толкова важно половото въздържание? — попитах аз.
— Клара не ти ли е разказала за светещите червейчета, които мъжът оставя в женското тяло?
— Да — отговорих аз смутено и неловко. — Но трябва да си призная, че не й повярвах особено.
— Това е грешка — каза той раздразнено. — Защото, ако първо не си направила прегледа, ти буквално можеш да отвориш консерва с червейчета. А ако продължиш да водиш полов живот, то само би наляло масло в огъня.
Той се разсмя непринудено и аз се почувствах нелепо.
— Сериозно казано обаче, натрупването на полова енергия е първата стъпка в пътешествието към етерното тяло, пътешествие към осъзнаването и пълната свобода.
Точно в този момент във всекидневната влезе Клара, облечена в бял, развяващ се кафтан, с който приличаше на огромна бяла жаба. Подсмихнах се от тази непочтителна мисъл и хвърлих бегъл поглед към г-н Абелар, който, бих могла да се закълна, си бе помислил същото. Клара седна на креслото и се усмихна, като видя как двамата сме седнали неловко, на почтено разстояние на дивана.
— Да не сте стигнали вече до темата с вратите? — попита тя с любопитство г-н Абелар. — Затова ли Тайша така здраво е стиснала крака?
Г-н Абелар кимна с крайно сериозен вид.
— Тъкмо се канех да й кажа, че една огромна врата се намира в половите органи. Но не мисля, че тя ще разбере за какво говоря. Тя все още има някои погрешни схващания в този отдел.
— Наистина има — съгласи се Клара и намигна към мен.
Двамата едновременно избухнаха така гръмко в смях, че се почувствах напълно излишна. Непоносимо ми беше да ми се присмиват и да говорят за мен така, сякаш не бях в стаята. Тъкмо се канех да им кажа, че изобщо не ме разбират, когато Клара отново заговори, този път обръщайки се към мен.
— Разбираш ли защо ти препоръчваме полово въздържание? — попита ме тя.
— За да пътувам към свободата — казах аз, повтаряйки думите на г-н Абелар.
Дръзко попитах Клара дали тя и г-н Абелар също спазват полово въздържание, или само препоръчват на другите поведение, което те самите не са готови да спазват.
— Казах ти, че не сме мъж и жена — отвърна Клара, без ни най-малко да се смути. — Ние сме магьосници, които се интересуват от силата, от натрупване на енергия, а не от пропиляването й.
Обърнах се към г-н Абелар и го попитах дали той наистина е магьосник и какво означава това. Той не ми отговори, а погледна Клара, сякаш искаше позволението й да разкрие нещо. Клара кимна почти неуловимо в знак на съгласие.
— На мен думата „магьосник“ никак не ми допада — каза той, — защото подсказва за вярвания и действия, които не са част от това, което правим ние.
— А какво по-точно правите? — попитах аз. — Клара каза, че само вие можете да ми разкажете.
Г-н Абелар изправи гръбнака си и ме погледна със страховития си поглед, който веднага прикова вниманието ми.
— Ние сме група от шестнадесет души, включително и аз, както и едно същество, Манфред — започна той с лекторски тон. — Десет от тях са жени. Всички ние правим едно и също — посветили сме живота си на това да развиваме своя двойник. Използваме етерното си тяло и отправяме предизвикателства към много от природните закони на физическия свят. Така че, ако това означава да си магьосник, то всички ние сме магьосници. Ако не, то не сме. От това нещата станаха ли ти по-ясни?