Черният еднорог

Абърнати успя да кимне утвърдително, но в същото време се питаше, как може разумен човек да пожелае да говори с такова вдъхващо ужас същество като Страбон.

— Хич не ме интересува какво искате — заяви драконът и избълва дим и през двете си ноздри. — Тук ме интересува само какво искам аз. Да се махате веднага.

— Няма да ти отнеме много време — настоя Куестър.

— Нямам желание да ми отнемате никакво време.

Куестър целият се изчерви.

— Не забравяй с кого разговаряш! Дължиш ми известно уважение, заради дълголетните връзки между нас! Моля за по-голяма учтивост.

И сякаш да подчертае претенцията си, той пристъпи напред, наподобяващ плашило в съшитата си от различни парчета мантия. Буниън оголи всичките си зъби в заплашителна усмивка. Абърнати намести очилата на носа си и се опита да прецени за колко може да стигне тъмния храсталак в долния край на клисурата, където евентуално да намери убежище.

Страбон запримига и надигна глава от кратерните огньове.

— Куестър Тюс, това ти ли си?

— Тъкмо аз — изсумтя Куестър.

Страбон въздъхна.

— Колко досадно. Да беше някой, който поне заслужава внимание. А то не си струва дори усилието да се надигна да те изям. Махай се.

Куестър окаменя. Без дори да забелязва, че Абърнати е сложил лапа на рамото му, той пристъпи още крачка напред.

— Приятелите ми и аз сме били дълъг път, за да поговорим с теб — и ще го направим! Ако предпочиташ да нарушиш отколешните почтени взаимоотношения между магьосници и дракони, толкова по-зле за теб! Но от това ще пострадат и едните, и другите!

— Май тази вечер си прекалено раздразнителен — отвърна драконът. Гласът му прозвуча като продължителен съсък и змиевидното му тяло лениво се отмести сред скалите и кратерите, и изплисквайки огнени струйки от кратерния вир. — Трябва да ти напомня, че в продължение на векове магьосниците не са направили нищо за драконите и няма защо да се изтъкват взаимоотношения, съществували твърде отдавна. Що за глупост е това! А трябва също да кажа че докато е съвсем безспорно това, че аз съм дракон, то може да има известен спор дали ти си магьосник.

— Аз не бих участвал в такъв спор! — сопна му се Куестър. — Нито пък ще си тръгна оттук, ако не ме изслушаш.

Страбон се изплю през серните изпарения.

— Заслужаваш просто да те изям, Куестър Тюс заедно с кучето и онова другото същество, независимо какво е то. Коболд ли е? Заслужаваш да избълвам малко огън насреща ти, да те опека хубавичко и да те изям. Но тази вечер съм в добро настроение. Махай се оттук и ще ти простя, задето си дошъл да ми се натрапваш, без никой да те е канил.

— Може би трябва да разберете… — започна Абърнати, но Куестър му изшътка.

— Онова там куче каза ли нещо? — тихо запита драконът.

— Не, никой няма и намерение да си тръгва оттук! — заяви Куестър и заби крак.

Страбон примигна.

— Така ли?

Той вирна шипестата си глава и избълва огнени пламъци от огромната си паст. Огньовете избухнаха под самите крака на Куестър Тюс и го запратиха нагоре. Буниън и Абърнати отскочиха встрани и се снишиха, за да се предпазят от разлетелите се камъни, пръст и огнени искри. Куестър тупна долу, целият заплел се в мантията и шарфовете си и кокалите му чак прокънтяха от удара.