Молитвената песен

— Я ме остави на мира. Не искам да имам вземане-даване с теб. Не искам да имам нищо общо с цялата тази работа. — После неочаквано пак впи очи в него. Погледът му беше студен и суров. — При първа възможност, момче, ще се махна! Запомни това — при първия удобен случай! Е, още ли се радваш, че съм тук?

Обърна се рязко и се отдалечи. Джеър гледаше след него безпомощно, едновременно натъжен и вбесен от начина, по който се бяха развили отношенията помежду им.

— Не ти е чак толкова ядосан, колкото изглежда — избоботи тихо нечий глас. Беше Хелт, човекът от границата, привел към младежа продълговато добродушно лице. — Сърди се повече на себе си.

Джеър го погледна недоверчиво:

— Не изглежда така.

Човекът от границата се доближи до паднал ствол на дърво, седна и протегна дългите си крака:

— Може да не изглежда, но е така. Гномът е следотърсач. Запознах се с него във Варфлийт. Следотърсачите са особена порода, не приличат на останалите. Те са самотници, а Слантър е по-самотен от всички останали. Чувства се като заловен в капан и иска да си излее яда върху някого. Очевидно най-лесно му е да хвърля вината върху теб.

— Аз май наистина имам известна вина — каза младежът от Вейл, загледан след отдалечаващия се гном.

— Не по-голяма от неговата — отвърна другият тихо. — Той сам дойде в Анар, нали така?

Джеър кимна утвърдително и добави:

— Но аз го помолих да дойде.

— Всички ние бяхме помолени да дойдем — припомни му Хелт. — Въпреки това не бяхме длъжни да те придружим. Тръгнахме по собствена воля. И гномът също. Той сам реши да дойде с теб в Кълхейвън. Може да му се е искало да дойде. Нищо чудно и сега да му се иска, само че да не може да си го признае. Възможно е дори тази мисъл да го плаши малко.

Джеър сви вежди.

— Защо трябва да го плаши?

— Ами просто, защото това ще означава, че го е грижа за теб.

— Подобно нещо изобщо не ми е минавало през ума. Мислех си точно обратното — че не го е грижа за никого.

Хелт поклати глава:

— Напротив, мисля си, че не си му безразличен. И това го плаши. Ако искат да оцеляват, следотърсачите не могат да си позволяват да се безпокоят за когото и да било.

Джеър го изгледа изпитателно:

— Много си категоричен по въпроса.

Едрият мъж стана:

— Да, така е. Знаеш ли, навремето и аз бях следотърсач.

Обърна се и се отдалечи в мрака. Джеър го гледаше и се чудеше кое беше накарало човека от границата да се разприказва. Не знаеше причината, но му беше благодарен за това.

Утрото настъпи сиво и неприветливо. Купести тъмни облаци се носеха на изток по небето. От север духаше студен свиреп вятър, брулеше клоните на дърветата в яростни пристъпи, свистеше и вдигаше наоколо валма от листа и пръст. Въздухът беше наситен с мирис на дъжд.