Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
„3 април
Около осмия вечерен час Распутин пристигна с непозната жена, която остана при него до сутринта.“
„11 май
Распутин си доведе у дома проститутка и се затвори с нея в спалнята. През нощта при Распутин спа артистката Варварова.“
Детективите следят Распутин по време на пребиваването му в провинцията, в родното му село и по време на честите му пътувания. Ето две от донесенията:
„12 юли
Около осем часа вечерта Распутин напусна дома със съпругата на служителя от синода Соловьова, която го бе посетила един ден преди това. Качиха се в кола, отидоха в гората, държаха се там неморално и се върнаха след един час. При връщането си Распутин бе много блед.“
„13 юли
След баня Распутин отиде при съпругата на певеца на псалми Ермолай, която вече го чакаше, наведена на прозореца.“
Юсупов, бъдещият съдник и убиец на Распутин, пише в спомените си, че монахът „бе превърнал живота си в непрестанен пир, дива оргия на криминалист, огрян от внезапно щастие“.
Божият слуга наистина безчинствува денем и нощем, използува без остатък всеки ден, сякаш той му е последният. Полицията трупа в архивите докладите за неговата дневна и нощна програма и генерал Глобачов преценява донесенията на тайните агенти. В тях се повтаря все един и същ мотив: Распутин пи, беше пиян, беше много пиян, спи с артистки, със съпруги на известни мъже, политици, офицери, търговци, фабриканти, с княгини и техните дъщери. Председателят на Думата Родзянко заявява, че е получил много жалби на майки, чийто дъщери били опозорени от Распутин.
Явно, жените сами са тичали подир него. Распутин не е бил стандартен любовник и да преспят с официално признатия раб божий е било тъй рядко приключение за скучаещите дамички от петербургското общество. И не само това. Чудотворецът е умеел да се отблагодари за благосклонността. Съпрузите на прелюбодействуващите госпожи скоро получавали по-добра длъжност, а офицерите по ходатайството на Распутин били повишавани. Така че монахът е действувал с широка ръка, назначавал и уволнявал министерски съветници и генерали, както му хрумне. И тъй като не разбирал от политика и понеже царят му вярвал сляпо, той създал още по-голяма бъркотия във вътрешнополитическото положение на Русия.
Ето някои документи за това, че е имал решаваща дума при много политически решения на царя.
Из писмата на царската съпружеска двойка:
Царское село 15 (28) ноември 1915 г.
Царицата до царя.
„Да не забравя да Ти предам заръката на нашия Приятел (Распутин), подтикната от неговото съновидение. Моли Те да заповядаш настъпление край Рига. Казва, че е необходимо, защото иначе немците щели да заседнат там през зимата така здраво, че за да бъдат изгонени, ще са нужни много кръв и усилия. Сега за тях щяло да бъде неочаквано, така че с успех ще ги принудим към отстъпление. Казва (Распутин), че именно сега това е най-важно и Те моли настойчиво да наредиш на нашите да настъпят. Каза, че сме били длъжни да сторим това и че трябва веднага да Ти пиша.“
Царское село 20 септември (3 октомври) 1916 г.
Царицата до царя.
„Помолих, както посъветва Григорий (Распутин), стоката, брашното, маслото, хлябът и захарта да бъдат предварително претегляни в магазините, така че всеки покупател да направи покупките си много по-бързо, за да няма тези безкрайни опашки. Всички се съгласиха, че това е чудесно хрумване, но защо не са го сторили по-рано?“
Распутин съветва и чародействува в полза на царското семейство и цялата Руска империя, но и отмъщава на всеки, който се усъмни в него.
По време на войната, когато руските полкове започнали да отстъпват, Распутин заставал с вдигната икона по посока на предполагаемото критично положение на бойното поле, правел магии и извиквал „Нека засияе светлината там!“, тоест там, където предполагал, че е пробит фронтът.
Естествено, всичко това било празна работа, но царицата се радвала, че раб божи помага на нейните войници. Царят също вярвал в неговите стратегически магии, макар че предсказанията не се сбъдвали, а съветите били очевидно съвсем безсмислени.
Скоро върховният главнокомандуващ царските вой-ски генералисимус Николай Николаевич разбрал, че божият слуга е шарлатанин и мошеник, че използува склонността на царицата към мистицизъм, и се осмелил да изрази становището си. Предана на живот и смърт на Распутин, царицата болезнено възприела обвинението. Впрочем, тя не понасяла никого, който имал и най-малки възражения против него.
Распутин научава за своя противник. Според възприетите нрави, той би трябвало да бъде поне благодарен на принцесите Стана и Милица, дъщери на черногорския крал Никола, които го били въвели в двора. При това Стана била съпруга на Николаевич. Въпреки това обаче Распутин успява да го срази. Когато руските войски бягали от Галиция, шарлатанинът използува момента да атакува, като убеждава царя, че поражението е по вина на върховния главнокомандуващ царските войски великия княз Николай Николаевич и настоява пред царя дотогава, докато Николай II освобождава своя чичо от високата длъжност и поема сам върховното главно командуване. Съдбовна политическа грешка! Всички по-нататъшни неуспехи по фронтовете вече се приписват на царя.