Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Дошъл е купувач. Една акция иска да купи.
Мигача веднага се приближи до купувача, подаде му ръка и го попита как се казва.
— Името ми е Белокос — отговори посетителят. — У нас на село всички ми казват Белокос.
— Позволете ми да ви поздравя, господин Белокос — тържествено каза Мигача. — По-добро вложение на капиталите си не можехте да измислите. Това е най-сигурното и най-доходното предприятие, което е съществувало някога на света. Вие сте първият, който е пожелал да си купи от нашите акции, и затова позволете ми да ви фотографирам. Още утре снимката ви ще бъде поместена във вестниците.
Мигача веднага взе телефона и извика фотограф. В това време посетителят развърза възела и изсипа на масата цяла купчина медни монети. Шмекерленд каза на Незнайко и Козлето да проверят парите. Незнайко и Козлето се заловиха да ги броят, но не беше лесно да се справят с тази работа. Монетите бяха до една дребни: все по един сантик, по два или по половин. Най-едрата монетка беше от три сантика.
Най-сетне парите бяха преброени и Шмекерленд каза на Незнайко да връчи на купувача акцията. Белокос пое внимателно акцията и я заразглежда с интерес. На едната й страна беше изобразена огромна диня, заобиколена от мънички дребосъчета. Някои от тях бяха опрели стълба на динята и се опитваха да се покатерят на нея. Пет дребосъчета се бяха изкачили вече горе и танцуваха, хванати за ръце. На преден план в една леха растяла гигантски краставици. Всяка краставица беше голяма колкото едно дребосъче. На заден план се виждаха малки селски къщички, над които се издигаха гигантски класове земна пшеница като наредени в строй дървета. На обратната страна на акцията беше нарисувана космическа ракета и Незнайко в космически скафандър. На тази страна беше напечатано и съобщението за целите на акционерното дружество. Най-отгоре беше написано е красиви разноцветни букви:
Докато Белокос разглеждаше акцията, забравил сякаш всичко друго на света, Мигача поприказва шепнешком с Шмекерленд, а после отброи още десет акции и ги подаде на Белокос с думите:
— Взехме решение да дадем на първия наш купувач премия в размер на десет акции. Молим ви да приемете от нас този подарък. Сега сте наш акционер и сте длъжен също така да съдействувате за по-бързото разпродаване на акциите. Убеждавайте познати и непознати да купуват нашите акции, казвайте им, че всеки, който се сдобие с наша акция, ще забогатее в най-скоро време.
Белокос прие с благодарност акциите, зави ги грижливо в кърпата и ги скри в пазвата си.
В това време пристигна фотографът със своя апарат. Той накара Белокос да седне в креслото и да преметне крак върху крак.
— По този начин кръпката на едното ви коляно ще бъде закрита — обясни фотографът. — А върху другата кръпка ще ви помоля да сложите шапката си… Само че не така, а ето тъй, за да не се вижда скъсаното…
— Та именно това не е нужно — намеси се в разговора Мигача. — Трябва да го снимате така, че всички кръпки и дупки да излязат добре на снимката. Нека на всички им стане ясно до какво довежда немотията у нас. Щом видят, че дори такива бедняци като него купуват нашите акции, всички ще се втурнат веднага като изгладнели вълци към нашата кантора… А вие, приятелю, няма какво да се срамувате от своите кръпки — обърна се Мигача към Белокос. — Нека се срамуват онези, които са ви докарали до просяшка тояга. Богаташите нека се срамуват! Те именно са ви оскубали до косъм, Цял живот сте работили за тях, а не сте могли да спечелите дори за едни прилични дрехи.
Докато Мигача произнасяше тази, реч, фотографът направи снимката и Белокос се накани да си отива.
— Кажете — попита го на сбогуване Мигача, — как научихте за нашето дружество? Кое ви накара да си купите акция?
— Кое ни накара ли? — отвърна Белокос, след като домиели малко. — Подтикна ни, тъй да се каже, случаят. Това парче вестник, което виждате у мене, попадна в ръцете ми съвсем случайно. В нашето село, знаете ли, живеят само бедняци. Никой не се абонира за вестник, никой не купува книги. Нямаме пари за това. Обаче и ние успяваме понякога да прочетем по нещо. Това се случва, когато в магазина завият покупката на някого в парче вестник. Всеки от нас събира тези парчета, чете ги сам и дава на другите да ги прочетат. Точно така се случи и този път. Някой купил в магазина сирене и му го завили в това парче вестник. И ето че цялото село прочете за тези фантастични семена, а после решихме да съберем помежду си дари и да купим поне една акция… Много примамлива ни се видя тази работа. Всеки от нас има по малко земица. Това, което получаваме от нея, не стига да се изхраним. А богатите имат много земя. И отиваш тогава значи да работиш на богаташа. Той ти отделя парче земя, ти отгледаш на него пшеница, ряпа, да речем, или картофи. Половината от реколтата вземаш ти, а другата половина си длъжен да дадеш на богаташа, загдето ти е позволил да обработваш земята му. Той има сметка от това. Разделя земята си на участъци: един участък даде на мене, друг на тебе, трети на още някого. Всички значи работим и всеки му дава половината от реколтата си. И излиза така, че богаташът не работи, а събира повече от всички ни. Затова едни имат пари — с лопата да ги ринеш, а други умират от глад.