Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Професорът държеше под око пътническите списъци на кацащите кораби, опитваше се да измисли връзка, четеше и лунните препечатки на земни вестници, търсеше някого от голямото добро утро, до когото да стигне чрез някогашни контакти. Аз не си давах зор, малцината ми познати долу нямаха никакво влияние там.
Проф не отбеляза Стю Лажуайе в списъка на „Попов“. Но Проф не го и познаваше. Аз не знаех дали Стю не е само особняк, както показваха сведенията за него. Ала беше единственият земянин, с когото съм изпил по чаша на Луната, стори ми се свестен човек и издиреното от Майк даваше някакви надежди. В този турист имаше нещо.
Затова го заведох у дома, да видя какво ще каже семейството за него.
Добре потръгна. Мами се усмихна и му подаде ръка. Той я хвана и се поклони толкова ниско, че според мен би я целунал, ако не го бях предупредил за лунните жени. Мами едва ли не гукаше, когато го поведе към масата за вечеря.
12
През април и май 76-а работата беше още повече, напъвахме се да разбуним лунатиците срещу Надзирателя, а него да подмами към насрещен удар. Неприятното с Чвора Морт бе, че не гаднееше излишно, нямаше за какво толкова да го мразим, освен че символизираше Управата. Налагаше се да го уплашим, за да се размърда. Пък и със средния лунатик бяхме зле. Презрението му към Надзирателя отдавна беше нещо като ритуал, ама това не го правеше революционер. Не искаше да си създава грижи. Бира, залагания, жени, работа… Единственото, заради което революцията не умираше от анемия, бяха „Драгуните на мира“ с тяхната дарба да събудят омраза към себе си.
Но и тях все трябваше да дразним. Проф непрекъснато повтаряше, че сме се нуждаели от един Бостънски инцидент, говореше за някакъв легендарен сблъсък в отдавнашна революция и имаше предвид обществени безредици, към които да привлечем вниманието.
Не се отказвахме. Майк написа нови текстове за старите революционни песни: „Марсилезата“, „Интернационалът“, „Янки Дудъл“, „Ние ще победим“ и т.н., като преправи думите, за да подхождат на Луната. Смешника Саймън ги разпространяваше и когато някоя от тях прихващаше сред народа, пускахме я (само музиката) по радиото и видеото. Това постави Надзирателя в глупавото положение да забранява излъчването на отделни мелодии — за нас беше добре, хората си ги подсвиркваха на воля.
Компютърът изучи гласовете и начина на изразяване на заместник-администратора, главния инженер и други шефове на управления. Надзирателят започна да се буди нощем от панически обаждания на своите подчинени. А те отричаха. Затова Алварес проследи поредното звънкане… и (разбира се, с помощта на Майк) стигна до телефона на началника по снабдяването. Беше твърдо убеден, че е познал тембъра на негодника.
Ала следващото отровно обаждане при Морт наглед идваше от самия Алварес. Какво Чвора имаше да му каже на другата сутрин и с какво се оправдаваше шефът на сигурността, може да се опише просто като кръстоска между лудост и грубост.
Проф накара Майк да спре, страхуваше се Алварес да не си загуби поста, а ние не искахме това. Твърде добре работеше за нас. Но по онуй време „Драгуните на мира“ на два пъти изскачаха от казармите нощем уж по заповед на Надзирателя, от което настроението им спадна още повече. Чвора Морт се убеди, че е заобиколен от предатели; помощниците му пък не се съмняваха, че в неговата глава всички схеми са гръмнали.
В „Лунная правда“ излезе обява за лекция на д-р Адам Селене на тема „Поезията и изящните изкуства на Луната — един нов Ренесанс“. Никой от нашите не присъстваше, пуснахме предупреждение по групите да стоят настрана. А когато се явиха три взвода „Драгуни на мира“, там въобще не се мяркаше жива душа — нещо като принципа на Хайзенберг45, приложен към „алените огнивчета“. Редакторът на „Правда“ прекара цял тежък час в обяснения, че не получава лично обявите, а за тази било платено в брой в тяхното бюро. Казаха му да не приема обяви от Адам Селене. Веднага се отметнаха и му наредиха да приеме всичко от Адам Селене, ала незабавно да уведомява Алварес.
45
Германски физик, формулирал съотношенията на неопределеност. — Б.ред. — Всъщност е „принципът на неопределността“, не „съотношенията“. — Б.Mandor.