Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Нищо ли не остана? Нито капка за мен? — запитал брадатият.
— Нито капка — отговорил баща ми, — и ако някога изпаднете в беда, съветвам ви да бръкнете в джоба на палтото си.
— Ах — извикал другият, — колко погрешно мнение имате за мен! Мислите, че пазя живота си от себични, вулгарни подбуди. Позволете ми обаче да ви заявя, че дори целият този керван да беше загинал, светът щеше да се избави от едно бреме. Това са хора-насекоми, размножавали се като еднодневки в бордеите на европейските градове, които лично измъкнах от разруха и нищета, от бунището и от кръчмите. Как може да ги сравнявате с мен!
— Значи сте мормонски мисионер? — попитал баща ми.
— Е — извикал човекът със странна усмивка, — нека бъда мормонски мисионер, щом така желаете! Званието няма значение за мен. Дори и да бях такъв, пак щях да умра безропотно. Ала моят живот е ценен, понеже като лекар зная велики тайни и от мен зависи бъдещето на човека. Тази мисъл именно започна да ме гложди, когато се отклонихме от кервана, опитахме се да минем по къс път и се залутахме в тая пуста клисура, и от това за пет дни черната ми брада посребря.
— Значи сте лекар — промърморил замислено баща ми, взирайки се в лицето му, — заклел се да помага всекиму в беда.
— Сър — отвърнал мормонът, — името ми е Грирсън. Когато чуете пак това име, ще разберете, че имам дълг не към този бедняшки керван, а към цялото човечество.
Баща ми се обърнал към останалите от групата, които вече се били съвзели достатъчно, за да го слушат, и им казал, че ще тръгне веднага да докара на помощ свои другари, „и — добавил той — ако отново изпаднете в такава беда, огледайте се и ще видите, че по цялата земя можете да намерите помощ. Тук например от долната страна на скалните пукнатини ще видите жълт мъх. Уверявам ви, той може да се яде и е много вкусен“.
— Охо — възкликнал доктор Грирсън, — значи разбирате от ботаника!
— И не само аз — отговорил баща ми, като снишил глас, — защото, виждате ли, тук мъхът е изтръгнат. Прав ли съм? Той ли беше тайният ви запас?
Когато баща ми се върнал при сигналния огън, заварил другарите си с добър улов, така че лесно можал да ги убеди да се притекат на помощ на мормонския керван, а на другия ден и двата кервана били вече на път към границите на щат Юта. Разстоянието, което им предстояло да изминат, не било голямо, но характерът на местността и трудното набавяне на храна удължили това време на близо три седмици; по този начин баща ми имал достатъчно възможност да опознае и прецени девойката, която спасил. Ще наричам майка си Люси. Фамилното й име нямам право да споменавам, то е много известно. По силата на какво стечение на незаслужени беди това невинно цвете на моминската хубост, очарователно, изискано по възпитание, надарено с най-изтънчен вкус, е попаднало така сред ужасите на мормонския керван, нямам време да ви описвам. Ще кажа само, че дори в тези необичайни обстоятелства тя намерила сърце, достойно за нея. Страстната привързаност, която свързваше баща ми и майка ми, се дължи може би отчасти на странното им запознанство, във всеки случай тя не знаеше нито божествени, нито човешки граници, заради нея баща ми решил да се откаже от амбициите и от вярата си и не минала даже една седмица в поход, той напуснал другарите си, приел мормонската вяра и получил обет от майка ми да се венчаят, когато керванът пристигне при Соленото езеро.
Бракът бил сключен и аз бях единствената им рожба. Работите на баща ми вървяха отлично, а той оставаше верен на майка ми и макар да ви се стори чудно, мисля, че едва ли е имало на света по-щастлив дом от тоя, където се родих и израснах. Всъщност, въпреки че бяхме заможни, по-ревностните и благочестиви верующи ни избягваха като еретици и недостатъчно правоверни, знаеше се, че самият Йънг, този страшен тиранин, гледа с недобро око на богатствата на баща ми, но аз дори не подозирах това. Живеех по мормонската система в безпределна невинност и вяра. Някои от приятелите на семейството ни имаха много жени, но такъв беше обичаят, пък и не виждах нищо чудно в това, нито в самия брак. От време на време някой от богатите ни познати изчезваше, семейството му се разтуряше, жените и къщите му се поделяха между църковните старейшини, а когато си спомнеха за него, затаяваха дъх и клатеха печално глави. Вечер край огнището, щом притихнех и може би забравеха за моето присъствие, родителите ми зачекваха някой въпрос от тоя род, виждах как сближаваха глави и се озъртаха плахо, а от шепота им долавях, че някой си богат, почитан, здрав и в разцвета на силите, някой, който преди една седмица може би ме е вземал на коленете си, за един час бил откъснат и от дом, и от семейство и изчезнал като огледален образ, без да остави следа подире си. Страшно беше наистина, но и смъртта, всемирният закон, също е страшна. И макар че разговорът ставаше по-смел, съпроводен със зловещи паузи и клатене на глава и чувах да се споменава шепнешком за Ангелите-унищожители, как може едно дете да разбере такива тайни?