Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
В тези будки винаги мирише по един и същ начин. Миризмата е задушлива и има органичен произход. По-добре да не се замисляме по въпроса.
Когато Реймънд и Зефир се приближиха, от будката се подаде голяма черна глава на сокол. Беше облечен в спретната синя униформа и носеше папка.
Реймънд не му даде възможност да поправи първото впечатление, което беше извикал у него. Просто го намрази от пръв поглед.
Зефир спря мотора. Реймънд слезе от задната седалка и започна да си оправя якето и панталоните. Оправи реверите си, изтупа поръсилата го прах и си оглади гънките на панталоните. После си пооправи перчема.
— С какво мога да ви помогна? — попита пазачът, когато цялото това представление взе да му писва.
Реймънд го погледна така, сякаш го виждаше за първи път.
— Вдигни веднага бариерата — нареди той. — Искам да вляза.
— Цел на посещението? — пазачът възприе презрителния тон на Реймънд.
— Ние сме търговски представители от Рай. А сега се размърдай и ни пусни да минем.
— Няма да стане. Имате ли насрочена среща?
— Не ни е нужна. Веднага се дръпни настрана.
Соколовата глава погледна в папката.
— Нужно е да имате не само насрочена среща, но и официално разрешение от правителството, пропуск с печат за днешна дата, документ за самоличност. Трябва да ми покажете също междупланетните си паспорти, визите си и удостоверенията за ваксинация.
— Пфу! — възмути се Реймънд.
— Освен това съм длъжен да направя интимен телесен обиск на младата жена.
— Защо? — побесня Реймънд.
— Абе ти майтапиш ли се? — попита го пазачът.
— Стой настрана, простако. — Реймънд пристъпи крачка напред. Пазачът пред бариерата му препречи пътя. Не си поплюваше тоя пазач.
Реймънд изпусна въздуха, който се бе насъбрал в гърдите му.
— Настоявам незабавно да ни пуснеш да минем. Дошли сме да инспектираме последната пратка Джорджовци.
— Съжалявам, приятелче. Не мога да го направя. Я по-добре си върви по живо, по здраво там, откъдето си дошъл.
Зефир зацъка енергично с език.
— Сам ще се оправя — каза Реймънд. — Слушай какво. Действам съгласно преките инструкции на моя добър приятел Бинки.
— Бинки? Да нямаш предвид…
— Негово кралско величество Великият херцог. Да.
— Ти си личен приятел на Негово кралско величество?
— Да. — Реймънд засука пръсти в косата си. — Много личен приятел.
Пазачът го изгледа от главата до петите.
— А пък моят задник смърди на теменужки. Я се разкарай.
— Госпожице Зефир, пригответе се да ви диктувам — каза Реймънд.
Моливът и бележникът отново се материализираха в ръцете на Зефир.
— Разбира се, сър.
— До Негово кралско височество Великия херцог Фогърти, Дворец на небесните удоволствия, номер 1, „Големия шикозен булевард“, град Фогърти. „Драги Бинки, в съответствие с твоите изрични нареждания аз се отправих с възможно най-голяма бързина към тържището, за да инспектирам пратката с Джорджовци, които ще се сервират тази вечер на специалния държавен прием в чест на твоя бедничък болен син Колин.
Обаче, когато обясних характера на тази моя кралска мисия, подчертавайки, че е възможно за продан да са били изпратени заразени екземпляри, които, ако бъдат поднесени, могат да отровят и теб, и цялата ти кралска фамилия, включително бедничкия ти болен син Колин, отказаха да ме пуснат.
Затова, според мен, в интерес на здравеопазването и хигиената е целият комплекс на тържището да бъде изравнен със земята, а потенциалните убийци да бъдат задържани за разпит, след което да бъдат осъдени и екзекутирани. Не се съмнявам, че след като бъде подложен в продължение на седмица на крайно жестоки мъчения, пазачът на портала ще може да съобщи имената на своите съучастници в това пъклено съзаклятие. Той се казва…“ — Реймънд спря. — Впрочем, как се казваш? — попита той пазача.
Но въпросният съвестен служител вече вдигаше бариерата.
— Моля, заповядайте — каза любезно той. — Приятен ден.
— Справи се много добре — викна Зефир, когато профучаха с мотора през вратата на пирамидата.
— Благодаря — ухили се Реймънд. — Просто имитирах професора.
— Да, но го направи по свой начин.
— Е, не съвсем. Изпълнението ми беше в стил „Саймън“.
— Това ще да е онзи Саймън, за когото споменаваш на всеки пет минути, нали?