Забавна Библия

Прищявката била да хапнат месо! Затова именно били наказани евреите.

След това странниците се насочили на север. Местността, в която емигрантите влезли, в Библията се нарича пустиня Фаран: това е североизточната част на Синайския полуостров. „Свещеният“ автор се е изхитрил да вмъкне в тази местност още една земя Мадиамска. Моисей заповядал да спрат и да изпратят разузнавачи по един от всяко коляно. Разузнавачите отишли до Хеврон, на запад от Мъртво море, в сърцето на Ханаан, населен тогава с аморейци. Разузнавачите се върнали след четиридесет дена с рапорт и в потвърждение на думите си донесли чудесни плодове — нарове, смокини и грозде. Гроздовете били толкова големи, че трябвало да ги носят няколко души. Това било неоспоримо доказателство за плодородието на страната, която нашите емигранти мечтаели да завладеят (гл. 13).

Но продължението на доклада на разузнавачите подействувало на евреите като леден душ: въжделенията им веднага изстинали.

— Никъде още не сме видели такива прекрасни плодове — казали разузнавачите. — Но жителите на страната са снажни момци, а градовете им са обиколени със здрави стени.

„Там видяхме и исполините, Енакови синове от иополниския род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи“ (Числа, гл. 13, ст. 33). Десет разузнавачи поддържали мнението, че е по-добре да не се пъхат в тази прекрасна страна. Народът взел тяхна страна. Само Иисус и Халев смятали, че страната, която видели, била твърде прекрасна, за да не се опитат да я завоюват. Те обявили, че си струва да се потрудят и че рискът е благородна работа. Но понеже народът не споделял техния ентусиазъм, бог заявил, че всички евреи ще измрат, без да дойдат до целта на своето пътешествие, с изключение на Иисус и Халев. Няколко дена по-късно се появили амаликитяните и хананейците. Те нанесли на евреите нечувано поражение (гл. 14).

Сред събитията, описани в книгата „Числа“, достоен за споменаване е заговорът на Корей, Датан и Авирон, които заедно с 250 съмишленици решили, че Моисей и Аарон не са достойни да стоят начело на левитите. Тези заговорници били внезапно погълнати от земята, която се разтворила под тях; изчезнали и те, и семействата им, а 250-те евреи — техни съмишленици, изгорели в огъня, който „излезе от господа“. Освен това бог допълнително изпратил мор на 14 700 емигранти, които не участвували в заговора: тези нещастници също умрели. И тогава левитите прекадили благодарствени благовония на господа (гл. 16).

После по заповед на бога Моисей помолил началниците на племената да му донесат по един жезъл от сухо дърво, подобни на жезъла, който всякога носел Аарон; на всеки жезъл било написано названието на коляното. Всички били събрани в скинията и към тях прибавили дванадесетия, донесен от коляното на Леви, на който било написано името на Аарон. На другия ден, за всеобщо учудване, жезълът на Аарон разцъфнал, докато останалите жезли никак не се изменили. Този жезъл бил обсипан с цветове и дори с узрели бадеми!