Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Стихове ли съчиняваш? — обади се познат глас зад него.
Трр-гилаг се обърна. Кллн-торун, братът на Клнн-даван-а, облечен в официалните одежди на рода, внимателно изминаваше последните няколко разкрача, който ги разделяха.
— Какво те кара да мислиш така? — опита се да надвика рева на вълните Трр-гилаг.
— Мислех, че си точно такъв тип. Особено както стоиш тук и съзерцаваш океана.
— Типично за Кллн самодоволство. Какво те кара да мислиш, че хълмовете и потоците в територията на Трр не могат да се сравняват с някакъв жалък океан?
Кллн-торун леко се намръщи.
— Да не би да могат?
Трр-гилаг се усмихна и махна отрицателно с език.
— Нямат никакъв шанс.
— А! — Лицето на Кллн-торун се проясни. — Не мислех така. Накара ме да се разтревожа.
Трр-гилаг погледна отново към океана, точно в момента, когато една по-малка вълна се разби в скалата.
— А ти? Съчиняваш ли стихове за океана.
— Не. Опитах няколко пъти на младини. Но така и не успях да напиша нещо добро. Сигурно просто умът ми не работи по този начин.
— Да ти кажа истината, моят също — сви рамене Трр-гилаг.
— О, я стига — намръщи се Кллн-торун. — Ами онези три стихотворения, посветени на Клнн-даван-а веднага след първата ви среща?
— Не ти ги е показвала, нали? — подозрително го изгледа Трр-гилаг.
— О, не, разбира се — увери го Кллн-торун. — Само ми прочете избрани пасажи. Наистина са много добри.
— Радвам се, че съм те заблудил. Истината е, че проливах кървава пот над тях и така и не успях да ги направя такива, каквито исках. Много съм благодарен, че привлякоха вниманието й преди да ми се наложи да съчинявам други. Все още съм наполовина убеден, че тя започна да ме забелязва от чисто съжаление.
— Надали — леко се усмихна Кллн-торун. — Напротив, беше много впечатлена от тях. И от теб, разбира се.
— Не е и на половината на онова, което почувствах аз — промърмори Трр-гилаг и погледна през рамо. Главната сграда на Кллн се извисяваше зад него. Каменните й стени сякаш бяха продължение на скалата, на която бе кацнала. Вътре се намираше Клнн-даван-а, изправена пред лидерите на рода и клана й. Опитваща се да спечели битката, която вече беше спечелила срещу брат си и родителите си.
При това сама. Не пуснаха Трр-гилаг. Нито Кллн-торун, нито родителите и най-близките й приятели. И на тях не им оставаше нищо, освен да стоят в чакалнята или да се мотаят навън, да се чудят какво става вътре и да чакат да ги извикат. Глупава, остаряла съдебна процедура…
— Чух, че баща ти е станал старейшина преди половин цикъл — каза Кллн-торун. — Съжалявам, че не успях да присъствам на церемонията по посрещането му. Беше точно в разгара на нахлуване на бръмбари шахбба и се нуждаехме от всички.
— Няма нищо — каза Трр-гилаг. Старото чувство за вина се надигна отново. — Случи се така, че и аз не успях. Точно тогава участвах в археологически разкопки. Нямахме почти никакви възможности за пътуване.
— Да, Клнн-даван-а веднъж пропусна церемонията на един наш чичо поради същите причини. Как привиква Трр’т-рокик към новия си живот като старейшина?
— Доста добре, доколкото забелязах — отговори Трр-гилаг и кимна към океана. — Най-голямата му грижа през последните няколко завъртания май е как да уреди новият храм да бъде построен близо до река Амт’бри, за да може да чува шума на водата. Представи си какво би поискал, ако можеше да види това.
— Не ми се налага да си го представям — мрачно каза Кллн-торун. — Лидерите на Дхаа’рр вече ни се качиха на върховете на езиците с исканията си да им позволим да направят пирамиди покрай брега.
— Нима? — Трр-гилаг се огледа. Като се изключеше главната сграда, се виждаха само няколко други постройки. — Изненадан съм, че тук вече не е издигната цяла гора от храмове.
— Всъщност никога няма да видиш храмове толкова близо до брега. Солта винаги се е смятала за прекалено опасна за фссс-органите, за да може някой да си позволи такъв риск.
— Ясно — кимна Трр-гилаг. — Но това не е такъв проблем, при положение че си имаш работа с резени.
— Именно. И колкото повече стават резените, толкова повече шум се вдига.
Трр-гилаг отново се загледа в океана.
— Е, поне на Дхаранв имате много свободна територия за усвояване. Онези от нас, чиито центрове са все още на Оакканв, не разполагат с подобно предимство.
— Може би — каза Кллн-торун. — Но дори тук нещата не са толкова лесни, колкото би могъл да си помислиш. Всички известни и красиви места вече са нечия собственост — родова или частна. Много от тях се развиват бързо.