Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Скоро щеше да навърши трийсет. След по-малко от месец щеше да защити дисертацията си. Доктор Бергман. Отново се усмихна и реши да не споменава нищо на Даг, преди да е напълно сигурна, а може би и докато той не приключи с книгата си и не мине празникът по случай защитата ѝ.
Мия полежа още десет минути, преди да стане от леглото и да отиде в дневната, увита с чаршаф. Даг вдигна глава.
– Няма и седем часа – рече тя.
– Блумквист пак ме критикува – отвърна той.
– Той е доста лош с теб, а? Харесваш го, нали?
Даг Свенсон се облегна назад на дивана и я погледна в очите. След малко кимна.
– „Милениум“ е хубаво място за работа. Говорих с Микаел, когато бяхме в „Кварнен“, преди да ме вземеш онази вечер. Той се чудеше какво смятам да правя след приключването на този проект.
– Аха. И ти какво му каза?
– Че не знам. От доста години се мотая наоколо на свободна практика. Бих искал да имам нещо по-сигурно.
– „Милениум“.
Той кимна.
– Мике опипа почвата и ме попита дали искам да работя на половин ден. При същите условия като Хенри Кортез и Лоти Карим. Получавам работно място в офиса и базов доход от „Милениум“, а останалото мога да припечелвам сам.
– Искаш ли?
– Ако ми направят конкретно предложение, ще се съглася.
– Окей, само че все още няма седем часа, а е събота.
– А? Мислех само да се позанимавам малко с текста.
– Надявах се да се върнеш обратно в леглото и да се позанимаваш с нещо друго.
Тя му се усмихна и отпусна единия край на чаршафа. Той изключи компютъра.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР прекара по-голямата част от следващите денонощия пред компютъра си в проучвания. Те бяха разнопосочни, като тя самата невинаги бе съвсем сигурна какво точно търси.
Първият етап от процеса на събиране на данни бе елементарен. Лисбет обобщи накратко историята на мотоциклетен клуб „Свавелшьо“ с помощта на медийния архив. За първи път го споменаваха във вестниците през 1991 г. под името „Лудите ездачи от Теле“, във връзка с полицейска акция в сградата на клуба, който тогава се помещава в едно закрито училище в покрайнините на Сьодертеле. Акцията е проведена след обаждане на притеснени съседи, които чули изстрели от старото училище. Полицията изпраща голям брой служители, които прекратяват запой с бира, прераснал в състезание по стрелба с АК 4, обявен за откраднат, както се оказва по-късно, през 1980 г. от закрития полк И 20 в областта Вестерботен.
Съгласно публикация в един вечерен вестник МК „Свавелшьо“ имаше шест или седем членове и дванайсетина последователи. Всички пълноправни членове бяха наказвани за извършване на различни престъпления на почти аматьорско ниво, които в отделни случаи бяха съпроводени с доста насилие. Две от лицата се набиваха на очи. Президент на клуба бе някой си Карл-Магнус Лундин – Маге, който бе представен кратко на интернет страницата на в. „Афтонбладет“ във връзка с полицейска акция срещу клуба. Лундин беше осъждан пет пъти в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХХ век. Три от процесите бяха по обвинения в кражба, търговия с крадена стока и наркотици. Една от присъдите бе за по-груби престъпления, сред които и за нанасяне на тежки телесни повреди. В този случай лежи осемнайсет месеца. Излиза от затвора през 1995 г. и малко след това е обявен за президент на „Лудите ездачи от Теле“, който сега фигурира под името МК „Свавелшьо“.
Вторият по ранг член на клуба според отдела за борба с организираната престъпност бе някой си Сони Ниеминен, трийсет и седем годишен, чието име присъстваше в цели двайсет и три страници от полицейския регистър. Кариерата му започва на шестнайсетгодишна възраст, когато е обвинен в малтретиране и кражба. Поставен е на изпитателен срок и под наблюдение на социални служители. През следващите десет години десет пъти е осъждан за кражба, един път за кражба в особено големи размери, два пъти за отправяне на заплахи, два пъти за престъпления, свързани с наркотици, изнудване, упражняване на насилие срещу служител на реда, два пъти за незаконно притежание на оръжие и един път за същото провинение, но от по-сериозен характер, за шофиране в нетрезво състояние и цели шест пъти за нанасяне на телесни повреди. До 1989 г. е съден по неразбираеми критерии единствено на поставяне на изпитателен срок, глоби и на по един-два месеца престой в затвора. През 89-а обаче изведнъж получава деветмесечна присъда за нанасяне на тежки телесни повреди и грабеж. След като излежава наказанието си, остава няколко месеца на свобода чак до октомври 1990 година, когато участва в сбиване в едно заведение в „Сьодертеле“. Сбиването завършва с непредумишлено убийство и шест години лишаване от свобода. Ниеминен излиза от затвора през 1995 г., вече като приятел на Маге Лундин.