Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
През 1996 г. е арестуван за съучастие във въоръжен грабеж на брониран автомобил за пренос на ценности. Той самият не участва в грабежа, но снабдява трима млади мъже с необходимите за акцията оръжия. Това води до втория му по-продължителен престой в затвора. Осъден е на четири години и излиза през 1999-а. След това като по някакво чудо не попада в ръцете на полицията по обвинение в нови престъпления. Съгласно една вестникарска статия от 2001 година, която не посочваше името му, но съдържаше толкова детайлна информация от биографията му, че човек нямаше как да го сбърка с някой друг, Ниеминен е заподозрян в съучастие в убийството на член на конкурентен незаконен клуб.
Лисбет откри паспортните снимки на Ниеминен и Лундин. Ниеминен имаше невероятно красиво лице, тъмна къдрава коса и страховити очи. Маге Лундин приличаше на пълен идиот. Тя без проблем разпозна в него мъжа от сладкарница „Блумберг“, с когото се бе срещнал русият великан, а в Ниеминен – мъжа, който чакаше в „Макдоналдс“.
С ПОМОЩТА НА РЕГИСТЪРА НА моторните превозни средства Лисбет откри собственика на бялото волво, което караше русият великан. Както се оказа, то принадлежеше на фирма за отдаване на коли под наем „Ауто Експерт“ в Ескилстуна. Лисбет набра телефонния номер на фирмата и разговаря с някой си Рефик Алба, служител във въпросната компания.
– Казвам се Гунила Хансон. Вчера кучето ми бе прегазено от шофьор, който избяга от мястото на злополуката. Проклетникът караше кола, която принадлежи на вашата фирма съгласно регистрационния ѝ номер. Става въпрос за бяло волво.
Тя му продиктува номера.
– Съжалявам.
– Това не стига. Трябва ми името на този боклук, за да мога да му изпратя иск за компенсация.
– Съобщили ли сте в полицията?
– Не, искам да уредим нещата тихо и кротко.
– Съжалявам, но не можем да разкриваме имената на клиентите си, ако няма подадена жалба в полицията.
Лисбет Саландер помръкна. Зачуди се дали е добра фирмена политика да я карат да подава жалба в полицията срещу клиента им, вместо да се опита да разреши проблема по друг начин. Рефик Алба отново изрази съжаление и допълни, че за жалост не може да стори нищо повече. Тя поспори с него още няколко минути, но не получи името на русия великан.
ИМЕТО ЗАЛА СЪЩО СЕ ОКАЗА задънена улица. Лисбет Саландер прекара по-голямата част от денонощието пред компютъра си с две почивки, в които похапна пица. Компания ѝ правеше единствено половинлитрова бутилка кока-кола.
Откри стотици хора с името Зала – от италиански спортисти до аржентински композитори. Но не намери нищо от онова, което търсеше.
Изпробва и със Залаченко, но отново не попадна на нищо ценно.
Накрая се заклатушка разочарована към спалнята си и спа непробудно дванайсет часа. Събуди се в единайсет сутринта, сложи кафеварката и напълни джакузито. Наля пяна за вана. Изведнъж ѝ се прииска Мими да е тук. Все още не ѝ бе казала къде живее.
Излезе от ваната в дванайсет часа, избърса се с хавлията и облече халата си. След това отново пусна компютъра.
Имената Даг Свенсон и Мия Бергман дадоха по-добър резултат.
С помощта на търсачката „Гугъл“ набързо успя да събере основна информация за това с какво се бяха занимавали те в миналото. Свали копия на няколко от статиите на Даг и откри негова вестникарска снимка. Не остана изненадана, като видя, че това бе мъжът, който придружаваше Микаел Блумквист в „Кварнен“ преди няколко вечери. Вече свързваше името с определено лице и обратното.
Откри повече текстове от или за Мия Бергман. Няколко години по-рано тя бе привлякла общественото внимание към себе си с публикуването на доклад за неравностойното отношение към мъжете и жените в съдилищата – доклад, станал повод за няколко кратки уводни статии и изявления от страна на различни женски организации. Част от въпросните изявления по темата бяха на самата Мия Бергман. Лисбет Саландер ги прочете внимателно. Някои феминистки намираха изводите на Бергман за важни, докато други я критикуваха за това, че „разпространява буржоазни илюзии“. В какво точно обаче се изразяваха тези „буржоазни илюзии“, не ставаше ясно.
В два часа следобед Лисбет включи „Асфикция 1.3“, но вместо да отвори иконата „МикБлум/лаптоп“ избра „МикБлум/офис“. Това бе пътят към настолния компютър на Блумквист в редакцията на „Милениум“. Лисбет знаеше от опит, че служебният му компютър не съдържа ценна информация. Като се изключи фактът, че понякога го използваше за сърфиране в интернет, Микаел работеше предимно на лаптопа си. За сметка на това обаче в качеството си на администратор той имаше достъп до всички компютри в редакцията на „Милениум“. Лисбет бързо откри паролата за вътрешната мрежа на редакцията.