И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Да. Някой съобщава, че агент от Бюрото е разпитвал Травис в дома му, но не го е задържал.
— Откъде са разбрали, че с Майкъл ходихме там?
Той махна към компютъра.
— Природата на звяра. Информацията се разпространява. Навсякъде. Варшава, Буенос Айрес, Нова Зеландия.
Катрин се върна към доклада на криминалистите за последния кръст, открит край опустяло шосе в рядко населената северна част на Монтерей. Никакви свидетели. И почти никакви нови улики. Едно нещо обаче можеше да се окаже полезно. В пробите от почвата бяха открили пясък, нетипичен за района, където беше намерен кръстът. Не можеха обаче да го свържат с конкретно място.
Докато четеше, една мисъл не й даваше покой — коя беше следващата жертва?
Кога се канеше да нападне Травис?
И какъв ли ужасен метод смяташе да използва? Явно залагаше на бавната смърт, сякаш да компенсира дългото мъчение, на което го подлагаха виртуалните му нападатели.
— Още едно име — подвикна Боулинг и го продиктува на Данс.
— Благодаря — усмихна му се тя.
— Дължиш ми почетна значка.
Професорът пак сведе глава над записките си, измърморвайки тихо нещо. Въображението я подвеждаше или наистина го чу да добавя почти негласно: „Или вечеря“?
Реши, че фантазира. И грабна телефона.
— Това са всички засега — отпусна се назад Боулинг.
— Другите не са местни или адресите им не могат да се проследят. Щом ние не можем, и Травис няма да ги открие.
Той се протегна.
— Нетипичен работен ден за университетски преподавател, нали? — попита Данс.
— Определено. — Боулинг я погледна. — А за служител на реда?
— Хмм… също.
— Това е добра новина.
Телефонът й иззвъня. Тя забеляза, че я търсят от вътрешен номер.
— Здрасти, Ти Джей.
— Шефе… — Както често се случваше напоследък, от насмешливия тон на младия агент нямаше и помен. — Чу ли?
Сърцето й затуптя по-бързо, когато забеляза Майкъл О’Нийл на местопрестъплението.
— Здрасти! Мислех, че съм те изгубила за каузата.
Долови как той леко се сепна. После отвърна:
— Жонглирам с две дини под една мишница. Но това тук — кимна към разлюляната от вятъра полицейска лента — е с предимство.
— Благодаря.
Джон Боулинг се приближи. Катрин го беше помолила да я придружи. Смяташе, че може да й помогне. Най-вече да обсъдят положението, ако Майкъл О’Нийл го няма.
— Как е станало? — попита тя.
— Подредил малък декор да го уплаши. — О’Нийл кимна нагоре към пътеката. — После го догонил и го застрелял.
Стори й се, че Майкъл спести някои подробности заради Боулинг.
— Къде е?
— На десетина метра оттук — посочи инспекторът.
Трупът не се виждаше.
О’Нийл ги поведе по пътеката. След стотина крачки нагоре по възвишението забелязаха къса пътечка, отвеждаща към просека сред дърветата. Минаха под жълтата лента и видяха рози, разпръснати около вкопан в песъчливата почва кръст. Наоколо се търкаляха късове месо. Един кокал. Различиха кървави петна и следи от птици — вероятно лешояди и врани.
— Криминалистите казват, че месото е животинско — обясни О’Нийл. — Навярно говеждо, купено е от магазин. Предполагам, че убитият е тичал по пътеката, забелязал е суматохата и е дошъл да види какво става. Уплашил се е и е избягал. Травис го е настигнал по средата на пътеката.
— Как се казва жертвата?
— Линдън Стрикланд. Адвокат. Живее наблизо.
— Почакай — присви очи Данс. — Стрикланд… Май беше писал нещо в блога.
Боулинг отвори раницата си и извади дузина разпечатки.
— Да. Но не в рубриката за крайпътните кръстове. Написал е коментар на статията за завода за пречистване на морска вода. Подкрепя Чилтън.
Подаде й принтираното копие:
„Отворихте ми очите по този проблем. Нямах представа, че някой ходатайства. Прегледах проекта, предоставен на Общинската комисия по планиране, и твърдя, че макар като адвокат да съм запознат с екологичното законодателство, документът ми се стори изключително неясен. Смятам, че се нуждаем от повече прозрачност, за да дискутираме по-задълбочено темата.“
— Откъде е разбрал Травис, че Стрикланд ще се появи тук? Мястото е безлюдно — недоумяваше Данс.
— Това са пътеки за джогинг. Обзалагам се, че Стрикланд е споменал в някой форум колко обича да тича тук.