Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Това бе една от най-странните гледки в неговия живот, изпълнен с безброй странности: безполово същество с изкривено лице крещеше името му, размахваше нож и тичаше срещу него със страховито безумие в очите. Смаян, той се хвърли към дрехите си, затърси меча, изтърва го, сграбчи дръжката и вдигна острието за удар, когато тя вече връхлиташе с диви крясъци. Чуха остро бръмчене и глух плясък като от човешка длан върху конски хълбок. Дженифър се закашля, преметна се презглава покрай поразения Кейл и се блъсна в дънера на един дъб.
Кейл отскочи зад най-близкото дърво. Сърцето му подскачаше и пърхаше като хваната птичка. Той веднага потърси път за бягство. Около дървото имаше дъга от открито пространство с ширина между четирийсет и шейсет метра. Погледна мъртвото тяло. Сега виждаше, че е жена, сгърчена по корем в подножието на дървото. От гърба й стърчеше стрела, а връхчето на острието се подаваше от гърдите. Струйка кръв капеше от носа й. Подобен изстрел по движеща се мишена беше труден, но не и изключителен. Тя бе тичала по линията на изстрела, докато ако побегнеше сега, Кейл щеше да бяга напреко. При старт от място му трябваха пет или шест секунди, за да достигне прикритието. Достатъчно за един изстрел, не повече, и трябваше да е много добър. Но стрелецът можеше наистина да е добър. Клайст постигаше подобна точност при три от всеки четири изстрела.
— Хей, синко!
Почти на двеста метра, право отпред, помисли си Кейл.
— Какво искаш?
— Едно „благодаря“, например.
— Благодаря. А сега защо не се пръждосаш?
— Неблагодарен ситен боклук. Току-що ти спасих живота.
Движеше ли се? Като че да.
— Кой си ти?
— Твоят ангел пазител, драги, това съм. Тя беше много лошо момиче, много лошо.
— Какво искаше?
— Искаше да ти пререже гърлото, приятел. С това си изкарваше хляба.
— Защо?
— Нямам представа, мой човек. Випонд ме прати да наглеждам теб и непрокопсания му брат.
— Защо да ти вярвам?
— Няма защо. Пет пари не давам. Просто не искам да ме нападаш. Не бих желал да забия стрела и в теб, след като си дадох толкова зор да те опазя. Затова просто стой там още петнайсет минути, а аз си тръгвам и всичко ще бъде наред. Разбрахме ли се?
Кейл се замисли: да побегне, да проследи непознатия, да го хване и да изкопчи истината от него. Или по пътя да получи стрела в гърба. Този човек май си разбираше от работата. Така или иначе, нямаше избор.
— Добре. Петнайсет минути.
— Честна дума?
— Какво?
— Няма значение. А едно „благодаря“ ще има ли?
След тия думи Кадбъри и Кейл се раздвижиха едновременно. Кадбъри изтича назад към горските гъсталаци, а Кейл под прикритието на дървото се спусна в реката и предпазливо заплува покрай брега.
Три часа по-късно Кейл и ИдрисПюк отново стояха край реката и разглеждаха тялото на мъртвата жена. Два часа бяха дирили следи от самозвания спасител на Кейл, но не откриха нищо. ИдрисПюк претърси тялото и намери три ножа, две гароти, пръстотрошачка, бокс и късо острие от гъвкава стомана, увито в коприна и скрито в устата й до левия венец.
— Не знам какво е искала — каза ИдрисПюк, — но не се е опитвала да ти продаде щипки за пране.
— Ти вярваш ли му?
— На твоя спасител ли? Звучи правдоподобно. Всъщност не знам дали му вярвам. Но нека си го кажем направо: ако е искал да те убие, можеше да го стори по всяко време през последния месец. И все пак… цялата работа намирисва.
— Наистина ли мислиш, че го е пратил Випонд?
— Възможно е. Но ми се вижда сума ти труд за дребосък като теб. Без да се засягаш.
Кейл не се засегна от забележката на ИдрисПюк, защото мислеше същото.
— Ами жената? — попита накрая той.
— Хвърли я в реката.
Така и сториха. Повече никой не видя Дженифър Плънкет.
Вечерта двамата за по-сигурно вечеряха вътре в хижата и обсъждаха какво да правят след странните събития през деня.
— Въпросът е какво можем да сторим? — каза ИдрисПюк. — Ако убиецът на онази млада жена искаше да убие и теб, вече щеше да го е свършил. Или да го направи утре.
— Ти сам каза, че цялата работа намирисва.
— Напълно възможно е Випонд да прати някого да ни наглежда, макар и по свои съображения. Възможно е също така онези от Монд, които оскърби публично, да са наели някого да те очисти. Имат и парите, и злобата. По всичко изглежда, че жената е идвала да те нападне; държала е нож. Мъжът я спрял, след това се оттеглил. Това са фактите. Не всички факти, разбира се, и някое допълнително разкритие може да ни ги представи в съвсем нова светлина. Но дотогава догадките си остават само догадки. Дали ще стоим тук или ще отидем другаде, оставаме си уязвими за мъж или жена с добър прицел и злоба или алчност в сърцето. Приемаме каквото ни подсказват известните факти, просто защото така се налага. Имаш ли друго предложение?