Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Дима, не се упреквай. Тогава ти не би могъл да дойдеш. Щеше да се погубиш, без да ми помогнеш. Лома щеше да застреля и двама ни. И сега не биваше да идваш. Ами ако някой разбере? Страхувам се, Дима…
Той хвана ръката ми и силно я стисна.
— Лада…
— Почакай малко — помолих го аз, изхлипах, извадих носната си кърпа, избърсах сълзите си и казах: — Дима, аз… аз сигурно съм лош човек, в смисъл че вероятно трябваше да бъда непреклонна, да устоя, да не го допускам до себе си, да скоча от балкона или да се отровя… Но аз съм страхлива и слаба, изплаших се… и някак свикнах… да не мисля за теб и да продължа да живея… прости ми, моля те, прости ми…
— Лада… — Той ме прегърна и започна бързешком да ме целува, а аз се изненадах, че в душата ми се породи отвращение и някаква странна обида заради Лома. Нима Таня беше права и аз наистина го обичах? Моментално се отдръпнах от Дима.
— Дима — казах отчаяно, хапейки устни.
— Лада, любима моя, хайде да заминем — зашепна той и ме сграбчи за коленете. — Да заминем, чуваш ли? Имам апартамент, имам работа, получавам добри пари. Няма да пропаднем. Погледни ме, Лада, погледни ме! Нали ти ме обичаш, нали ме обичаш?
— Дима, обичам те — излъгах убедено, затваряйки очи. — Само че не можеш да излъжеш живота. Аз… аз съм бременна. — Той леко потръпна, а аз продължих, радвайки се от сърце на постигнатия ефект: — Дима, разбери ме, отдавна вече не съм на двадесет години и отдавна си мечтая да имам дете, то е много важно за мен, а пък сега изобщо е най-важното на света. Дима, не мога… прости ми, но не мога.
— Боже мой, Лада, това е твоето дете, а щом е твое, значи ще бъде и мое. На никой никога дори и през ум няма да му мине… Спомни си как с теб избягахме на юг в деня на моята сватба. Тогава аз също си мислех разни глупости, но ти беше права. Послушах те и сетне благодарих на бога, че проявих разум… Да заминем, Лада, още сега… Да заминем!…
Така този номер се провали.
— Той ще ни намери — казах аз, тъй като не измислих нищо по-умно.
— Ще застрелям този подлец и ще те отведа оттук… Обичам те, момиче мое, радост моя, ти си моят живот, обичам те.
На това място той отново се нахвърли да ме целува, а аз окончателно се обърках. Какво можех да отвърна на всички тези неща?
— Дима, за бога — примолих му се, — чуй се какво говориш! Да не би да искаш да убиеш бащата на моето дете?
Дима отметна глава и неочаквано строго каза:
— Сигурно си забравила, Лада. Но заради теб убих родния си баща.
Нямаше какво да му отговоря, защото истината си беше истина.
— Дима — започнах мъгливо, — виновна съм, зная… Прости ми, моля те, прости ми… Всичко се обърка в главата ми, вече нищо не разбирам…
— Обичаш ли ме? — попита той, след като се поотдръпна и ме погледна в очите.
Отвърнах плахо:
— Да.
— Прекрасно. Да вървим.
— Няма нищо прекрасно — завъртях глава. — Аз ще родя детето на Лома. То ще расте пред очите ти и непрекъснато ще ти напомня за баща си.
— Не мисли за това…
— Не, Дима. Длъжна съм да мисля. После ще бъде късно.
— Добре — подсмихна се той. — Тогава ще те направя вдовица. И ти ще трябва да заминеш оттук.
Завъртях глава:
— Втори път няма да мога да те измъкна от затвора. — Нямаше нищо лошо да му припомня, че той също ми беше задължен за някои неща. — Не искам всичко това да се случва… Остави ме да дойда на себе си и да реша нещата спокойно. Нали знаеш, че ще намеря изход. И няма да се наложи да убиваш никого. Но аз не мога да замина още ей сега. Дори не си нося паспорта…
Погледът му шареше по лицето ми, опитвайки се да отгатне какво става с мен. А пък аз исках само едно: да остана сама, да се успокоя и да взема решение.
— Ясно — каза той и свали ръката си от рамото ми.
— Какво ти е ясно?
— Разбира се, че си права. Трябва да решиш сама. Решавай. Но искам да знаеш, че аз няма да си тръгна оттук без теб.
Помълчахме малко и аз плахо попитах с намерение да сменя темата:
— Къде си отседнал?
— В хотел „Съветски“.
— Сега той не се казва така — усмихнах се тъжно. От известно време хотелският комплекс с казиното, нощния клуб и двата ресторанта беше наш, но естествено Дима не знаеше това. Аз прокарах длан по лицето му и добавих: — Страх ме е за теб. Ами ако някой разбере… Хайде да се обадим на Таня, тя ще те настани във вилата си. Много е възможно да ми трябват няколко дни. Искам да съм спокойна за теб.