Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че си прав, Саша — съгласих се аз.
— Искам да живея спокойно и да отпразнувам сватбата на дъщеря си.
— Нали няма да забравиш да поканиш и нас? — усмихнах се аз.
— Естествено, че няма да забравя.
Поговорихме си още малко, а в един момент дойде Лома и попита:
— Саид, ще останеш ли, или ще се прибираш?
— Ще се прибирам, Гена — каза скромно той. — Лариса нещо не е добре и трябва да взема дъщеря си от училище.
— Тогава да вървим.
— Този е хитър — каза Таня, когато вече бяхме вкъщи. — Как мислиш, дали този мошеник ще се откаже, или ще се стаи?
— Ако е умен, ще се откаже, защото не го очаква нищо друго, освен куршум. Святов беше пръв приятел на Лома, а пък сега се възвисява като страховит монумент на гробището. Саид не е глупак…
— Дори може да е прекалено умен — замисли се Таня. — Както и да е, ще го понаблюдаваме. Ако той се държи добре, и ние ще си отворим душите.
Когато Таня и Костя си обраха крушите, Лома се пощура малко из апартамента и изведнъж спря пред мен.
— Лада — каза той някак нерешително, — Саид е мой стар приятел и никога не е казал лоша дума за теб… и аз му пожелавам здраве и дълголетие.
— Ама той днес рожден ден ли има? — изненадах се аз.
— Защо да има рожден ден? — смути се Лома.
— Ами нали му пожелаваш здраве и дълголетие?…
— Лада — започна страховито той, но се укроти, помълча малко и добави: — Всъщност ти ме разбра…
Саид се държеше кротко и се задоволяваше с ролята на стар приятел и трети помощник. Оказах се права: той беше умен човек.
Нещата вървяха изключително успешно, докато един прекрасен ден в началото на май като гръм от ясно небе се появи Дима.
На връщане от басейна се отбих в един магазин, излязох оттам, натоварена с пакети, и застинах изумена, защото видях, че някой се върти около колата ми. Докато се приближавах към нея, вече знаех, че съдбата ми е подготвила някакъв подарък и се оказа точно така, защото младежът се обърна, а аз ахнах, тъй като това беше Дима.
— Здравей, Лада — каза той, без да се усмихне. Беше обут в протрити дънки и старо яке, лицето му беше бледо, а очите му горяха. Гледаше ме строго и със стаена болка, сякаш бе дошъл да си прибере някакъв дълг, който не се надяваше да получи.
— Дима — изчуруликах аз, — ти… как се реши?
— Липсваше ми — отвърна той, усмихна се накриво, огледа се наоколо, сякаш търсеше място, на което да приседне, и попита: — Искаш ли да си поговорим?
Двамата нямахме какво да си говорим. Аз знаех това, а той се досещаше. Но неочакваната му поява ме извади от релси, смутих се, засуетих се с ключовете и изплашено казах:
— Качи се в колата… Не, седни зад волана.
Той седна и ние се отдалечихме до съседния двор, за да се скрием от хорските очи.
Дима се обърна към мен и каза без усмивка:
— Ето че се срещнахме…
— Да… — съгласих се аз, страхувайки се да вдигна очи.
— Как я караш? Разкажи ми.
— Нормално. А ти?
Той сви рамене.
— Щом съм се появил тук, значи положението не е много добро…
— Някакви проблеми… Пари ли нямаш?
Дима се подсмихна.
— Не гледай опърпания ми вид, не съм бедстващ. Животът криво-ляво се нареди… но мъката ме изтормози. И затова, Лада, ми се прииска да те видя.
— Дима, тогава в хотела… — започнах бързо аз, но той ме прекъсна:
— Зная… Вова ми разказа всичко.
— Ти си се виждал с него, така ли? — Интересно с какво се занимаваше Таня? Дима беше в града, а Вова още не ни беше докладвал. — Отдавна ли си тук?
— От вчера. Сутринта ходих у Вова. Той ми разказа всичко — за това как Лома те е докарал тук, как си ходила с насинено лице, а сетне си лежала в болницата…
Сметнах за необходимо да се разплача, извърнах се към прозореца и прошепнах:
— Това са минали неща…
— Но не и за мен… През тази година се изтормозих с какви ли не мисли, непрекъснато се питах как можа… и други такива, а сетне реших да дойда при теб и да те погледна в очите… А когато Вова ми разказа всичко това, се почувствах като последен мръсник. Трябваше да дойда още преди една година, за да те отърва от този подлец.
От сегашната ми гледна точка Лома не беше подлец, а дори тъкмо обратното, ала онова, което му бе разказал Вова, и подробностите, до които бе стигнал в приятелските си дрънканици, страшно ме тревожеха.