Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Добре — съгласи се той след кратък размисъл.
За късмет успях да намеря Таня в службата й.
— Имам нужда от помощта ти — заявих аз. — Дима се появи…
— Мамка му… — Таня изпъшка, помълча малко и попита: — За теб ли е дошъл? Предявява претенции, така ли?
— Той ме обича — казах жално.
— Разбира се, това го помня. И ти него, нали? Обаче нашето момченце не бива да се появява в този град. Някой много досетлив човек ще го забележи, ще го познае и ще докладва на Лома.
— И аз се страхувам от това.
— Нека да се скрие на вилата ми. Това място просто е създадено за укритие на избягали затворници.
— Таня! — креснах аз. Дима беше до мен и чуваше всичко.
— Казвам нещата такива, каквито са. Къде сте в момента?
— На булевард „Мир“, в двора зад магазините.
— Чакайте ме там. Ще дойда след петнадесетина минути и ще заведа любимия ти на вилата.
— Не може да се каже, че се зарадва — подсмихна се Дима.
— Страхува се, но ще ни помогне.
Таня се появи не след петнадесет, а след десет минути с лице на разярена фурия.
— Здрасти — кимна тя на Дима. — Ето кого не сме чакали.
Той малко се смути. Очевидно не очакваше такова посрещане от страна на Таня.
— Не ти стига предишният път, когато едва успяхте да се измъкнете оттук, ами си дошъл да търсиш нови приключения.
— Не съм дошъл за нови приключения — измърмори той, — а за Лада.
Таня подскокна, започна да почервенява и освирепява и ме стрелна с поглед. Аз скромно сведох очи.
— Значи сте се наговорили — прояви досетливост тя, въздъхна тежко и след като ме изпепели с поглед, добави: — Пак ли ще ставате бегълци?
— Стига си дрънкала. — Аз се навъсих и също демонстрирах разгневеност. — Скрий Дима на вилата си.
— В мазето ли да го заключа? — заяде се тя, но щом улови погледа ми, въздъхна тежко и мрачно каза: — Да вървим, героичен любовнико. Ще те скрия.
Разплаках се от яд, мъка и безпомощност. Дима се хвърли да ме утешава, а Таня се косеше до нас и ни гледаше неодобрително и с видимо съчувствие. В крайна сметка Дима се качи в колата й, махна ми с ръка и те заминаха, а аз поостанах още малко, загледана подире им, и се опитах да се взема в ръце. Сетне тръгнах за вкъщи. Лома го нямаше, което искрено ме зарадва. Обикалях из апартамента и размишлявах. Роки надуши, че става нещо лошо, и започна да се мотае из краката ми и жално да скимти. „А с него какво ще правя? — помислих си, наблюдавайки рижия хитрушко в краката ми. — Мога ли да зарежа животното? То ще се разстрои, а смяната на климата ще се отрази зле на здравето му. Не, трябва да помисля за любимото си същество… Жалко, че Дима няма да възприеме това като сериозна причина. И какво като не го възприеме, нали и аз имам глава на раменете…“ А докато си блъсках главата, опитвайки се да намеря изход от създалото се неприятно положение, Таня се върна. Влезе в кухнята, без да сваля коженото си палто, и започна да разглежда тавана.
— Настани ли го? — попитах аз. Тя кимна.
— Настаних го. — Сетне помисли и обидено добави: — Не можеш да ме зарежеш…
— Млъкни, за бога — ядосах се аз.
Само хленченето на Таня ми липсваше. Приятелката ми бе прехапала устна и изглеждаше съвсем нещастна.
— Да предположим, че го скрием за два дни — започна недоволно тя. — И какво от това? Той няма да се стаява дълго, не му е в характера. А Лома още днес ще научи, че е в града.
— Естествено — изсумтях аз.
— И не защото аз ще му докладвам за това — навъси се още повече Таня и като че ли дори се обиди. — В кой хотел е отседнал? Точно така… Там е Саид. Ако той го е засякъл, значи някое от момчетата ще прояви старание. Дима е син на Аркаша. Покойният, царство му небесно, беше доста известен в града, пък и синчето му се е мяркало по вестниците. Между сто глупаци винаги ще се намери един умник, който ще си го спомни и ще подаде сигнал където трябва. И какво ще излезе? Че ние укриваме избягал престъпник на вилата си. Но, разбира се, това е половин беда. Ще докладват и на Лома, а може и вече да са му докладвали. Прости ми господи, но как ще се оправдаваш пред него? Ох, Лада, помисли си… Това, че предишния път седя гола, сега може да ти се стори същинско щастие. Лома не може да диша без теб и при такова стечение на обстоятелствата ще освирепее и в беса си може просто да те убие. Сетне може да се натъжи и да реши, че е прекалил, но от това на теб няма да ти стане по-леко.