Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Въпреки своите истински увлечения, той отиде в технически институт вместо в хуманитарен, исторически, нали обичаше, знаеше добре история, но нима може един историк да участвува активно в социалистическото строителство? Какво струва старинният документ, намерен от историка и донесъл му слава, в сравнение с тухлата, положена от зидаря в основите на високата пещ? Документът е минало, високата пещ — бъдеще, така бе разсъждавал винаги, убеден, че материалните ценности имат решаващо значение за човечеството изобщо, а за Русия особено: тя трябва да се превърне от изостанала във водеща, от аграрна в индустриална, мощна пролетарска държава, в крепост на бъдещата световна революция. До архивни търпения ли ни е сега?
Безспорно човечеството не може да съществува и без духовни ценности, но те трябва да служат на възпитанието на народа. Саша обичаше не само историята, а и литературата, четеше и на руски, и на френски, колкото и да беше зает, четеше много, лесно запомняше стихове, той, който никога не бе плакал дори в детството си, често се просълзяваше над вълнуващ стих.
Съседът им Михаил Юриевич го питаше:
— Саша, защо не пишете?
— Защо трябва да пиша?
— Пишещият човек свиква грамотно, литературно да изразява своите мисли. Умението да пишеш е първият признак за интелигентност, по-рано в класическите учебни заведения това се преподаваше, макар че там не готвеха писатели. Спомнете си Царско-селския лицей. Ако там не бе имало ръкописни лицейски списания, литературни кръжоци, импровизирано съчиняване на стихове, дори на повести, епиграмни схватки, тоест всичко това, което сега наричаме литературна самодейност, не съм сигурен дали щяхме да имаме Пушкин… Писането, макар и само за себе си, развива наблюдателността, въображението, фантазията, цивилизова човека. Струва ми се, че вие правите голяма грешка.
Саша често си спомняше за Михаил Юриевич. В детството си с часове бе седял в неговата стая до кухнята. Михаил Юриевич му препоръчваше ту една, ту друга книга — и художествена литература, и по история, от която Саша най-много се интересуваше.
И когато арестуваха Саша, Михаил Юриевич излезе в коридора да го изпрати, предложи му пари… Чист, почтен, прекрасен човек, непоклатим във възгледите и убежденията си. Царское село. Лицеят — Саша се позасмя — това звучеше особено актуално тук, в заточението, на Ангара.
На Ангара той не само не си водеше дневник, но дори нищо не записваше в бележник. Помнеше адресите на майка си, на баща си, на Марк, на майчините му сестри, това беше достатъчно. Дори нямаше бележник. Утре ще дойдат за обиск — отговаряй кой какъв е, едно име в бележника може да погуби човек.
Само да не загине в тази месомелачка. Само да го пуснат, когато му изтече присъдата. Нали няма в какво да го обвинят…
Разбира се, могат и без да го обвиняват в нищо да му съобщят решението на Особеното съвещание за нова присъда, иди, че обжалвай! Да, но ако?!… Ако случайно има късмет и го освободят?
То се знае, ще го освободят не просто така, ще го освободят с минус, със забрана да живее в двайсет или трийсет града, ще му сложат отметка в паспорта, та при удобен случай отново да го приберат. И когато започва работа, ще трябва непременно да попълни анкетна карта, не можеш да скриеш съдимостта, и тогава е въпрос дали изобщо ще го вземат.
Той може да работи като шофьор, но във всяка автобаза, във всеки гараж има кадровици, проверяват всекиго, тъй че и там не може да скрие съдимостта си.
Значи не бива да търси работа нито в учреждение, нито в предприятие. Трябва да търси нещо такова, за което не е нужно да попълва анкетни карти, да попада в полезрението им.
Но какво? Свободна професия. Каква?… Не умее да рисува, да пее — няма глас, като актьор никога не се е пробвал, пък и в театрите също се попълват анкетни карти. Трябваше да се научи от Федя да свири на баян, би могъл да свири по танцови забави, по сватби, все някак щеше да се изхранва… Но вече е късно да се учи, Федя скоро заминава.
И все пак му трябва свободна професия. И псевдоним — ето най-важното! Само под псевдоним ще се скрие „от техните всевиждащи очи и от всечуващите им уши“. Но псевдоними имат само писателите, поетите. А за това е нужен талант, пък той няма талант.
Михаил Юриевич го бе съветвал да пише, и в училище имаха литературен кръжок, съучениците му четяха свои стихове, разкази. Саша не ходеше в кръжока, смешно е да четеш безпомощни опуси, когато съществуват Пушкин и Толстой, Балзак и Шекспир.