Трийсет и пета и други години

Нима един потиснат, тероризиран народ е способен на такива дела? Не, народът не е потиснат, не е тероризиран, народът е за партията, за Сталин, вярва в него, предан му е и Сталин е неотделим от народа, среща се с металурзи, с колхозници-ударници, с командири от Червената армия, с випускници на военните академии, с жени-колхознички, със стахановци, с комбайнери, с комбайнерки, с памукопроизводители.

Но, от друга страна, щом хвърчат глави на Ленинови съратници, какво струва неговата глава, главата на Саша?

По-рано думата „комунист“ означаваше принадлежност към велико братство от идейни съмишленици, сега тя звучи по-опасно от думата „белогвардеец“. Белогвардеецът с нищо не е замаскиран. Комунистът е замаскиран с партиен билет и затова с него трябва да бъдем особено бдителни, така излизаше сега според вестниците.

А той, глупчото, винаги се бе смятал за голям политик: комсомолски вожд, мечтаеше един ден да учи в Свердловския комунистически университет, после в Института на червената професура, мечтаеше да стане партиен работник. Но накрая избра инженерската професия — на страната са нужни специалисти, виждаше се в бъдеще стопански ръководител и следователно пак политик. А какъв политик е той? И какво е това политик? Политиката далеч не е онова, което си бе представял като юноша: нещо просто, праволинейно, честно, идейно, без интриги и измами. Наивен глупчо, затова се озова тук. Ако беше истински политик, ловък, гъвкав, щеше да съобрази, че в празничния брой на вестника не може да не се спомене името на другаря Сталин, не може под портретите на първенците в учението да се поместват епиграми за тях, не може да се влиза в конфликт с преподавателя по счетоводство, ако той се прикрива с марксизма-ленинизма. И че щом са те изправили пред партийно събрание, трябва да се разкайваш и да признаваш грешките си. А и след като Солц го възстанови, не биваше да влиза в конфликт с Баулин и Лозгачов. Истинският политик знае какво трябва и какво не трябва, какво може и какво не може да се върши.

Юрка Шарок не се натягаше да става хамалин, работеше в светъл и топъл цех, а Саша в дъжд и сняг мъкнеше на гръб кутии с боя. Юрка завърши юридическия и сега работи „там“, така му писа майка му и Саша веднага разбра къде е това „там“. Юра Шарок, който всъщност е контра, антисъветчик, е в НКВД, а Саша е затворник, Юра е хитрец, а той, Саша, е глупак. Можеше прекрасно да си живее, свято да вярва в идеята, както вярват милиони хора, но да не се тика в политиката, а да работи, да върши своята работа, пак както вършат своята работа милиони хора, вярващи в комунизма и без претенции да са политици. Политиката не е за него, политиците са честолюбиви, стремят се към власт, към запазване на властта, това неизбежно води до политиканство, до интриги, озлобление, лъжа, до вероломно унищожаване на противниците, за което говори последният процес.