Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
През лятото на 1935 година Зида замина за ваканцията при дъщеря си, но за 1 септември не се върна, в училището изпратиха друга учителка. Значи заминала е завинаги, изчезна от живота му тъй странно, както бе влязла. Чак през зимата Саша получи писмо от нея. „Сбогом, Саша, благодаря ти за всичко, което ми даде. Желая ти свобода и щастие. Спомняй си понякога за мен…“ И Есениновите стихове:
Писмото нямаше обратен адрес, клеймото на плика не можеше да се разчете. С една дума — изчезна. Защо? Заради дневника ли? Но нали той искрено се разкая, помоли я да му прости, оправда се с опасението да не навреди на други хора, тя не възрази, не взе да спори с него, не се разсърди, отношенията им уж се оправиха и все пак явно един белег от раната е останал. И Варя. Саша мислеше за нея. Зида го е чувствувала и макар да не го показваше, е ревнувала. Може да има и друго: видяла е, че откарват заточените от Ангара, ще откарат и Саша, а не е искала това да стане в нейно присъствие, ето защо е заминала и не се върна. Сигурно е постъпила правилно.
Саша не изпращаше писмото до Сталин.
Вярно, по вестниците се пишеха неща, които обнадеждаваха. Появиха се нови имена, нови народни герои: забойният работник Стаханов, машинистът Кривонос, фрезистът Гудов, ковачът Бусигин, обущарят Сметанин, тъкачките Евдокия и Мария Виноградови, колхозничките Мария Демченко, Мария Гнатенко, трактористките Ангелина и Кавардак — хора, положили началото на масов трудов подвиг. Открита била първата станция на Московското метро, влезли в експлоатация нови заводи и фабрики.
Нима един потиснат, тероризиран народ е способен на такива дела? Не, народът не е потиснат, не е тероризиран, народът е за партията, за Сталин, вярва в него, предан му е и Сталин е неотделим от народа, среща се с металурзи, с колхозници-ударници, с командири от Червената армия, с випускници на военните академии, с жени-колхознички, със стахановци, с комбайнери, с комбайнерки, с памукопроизводители.
Но, от друга страна, щом хвърчат глави на Ленинови съратници, какво струва неговата глава, главата на Саша?
По-рано думата „комунист“ означаваше принадлежност към велико братство от идейни съмишленици, сега тя звучи по-опасно от думата „белогвардеец“. Белогвардеецът с нищо не е замаскиран. Комунистът е замаскиран с партиен билет и затова с него трябва да бъдем особено бдителни, така излизаше сега според вестниците.
А той, глупчото, винаги се бе смятал за голям политик: комсомолски вожд, мечтаеше един ден да учи в Свердловския комунистически университет, после в Института на червената професура, мечтаеше да стане партиен работник. Но накрая избра инженерската професия — на страната са нужни специалисти, виждаше се в бъдеще стопански ръководител и следователно пак политик. А какъв политик е той? И какво е това политик? Политиката далеч не е онова, което си бе представял като юноша: нещо просто, праволинейно, честно, идейно, без интриги и измами. Наивен глупчо, затова се озова тук. Ако беше истински политик, ловък, гъвкав, щеше да съобрази, че в празничния брой на вестника не може да не се спомене името на другаря Сталин, не може под портретите на първенците в учението да се поместват епиграми за тях, не може да се влиза в конфликт с преподавателя по счетоводство, ако той се прикрива с марксизма-ленинизма. И че щом са те изправили пред партийно събрание, трябва да се разкайваш и да признаваш грешките си. А и след като Солц го възстанови, не биваше да влиза в конфликт с Баулин и Лозгачов. Истинският политик знае какво трябва и какво не трябва, какво може и какво не може да се върши.
Юрка Шарок не се натягаше да става хамалин, работеше в светъл и топъл цех, а Саша в дъжд и сняг мъкнеше на гръб кутии с боя. Юрка завърши юридическия и сега работи „там“, така му писа майка му и Саша веднага разбра къде е това „там“. Юра Шарок, който всъщност е контра, антисъветчик, е в НКВД, а Саша е затворник, Юра е хитрец, а той, Саша, е глупак. Можеше прекрасно да си живее, свято да вярва в идеята, както вярват милиони хора, но да не се тика в политиката, а да работи, да върши своята работа, пак както вършат своята работа милиони хора, вярващи в комунизма и без претенции да са политици. Политиката не е за него, политиците са честолюбиви, стремят се към власт, към запазване на властта, това неизбежно води до политиканство, до интриги, озлобление, лъжа, до вероломно унищожаване на противниците, за което говори последният процес.
17
Превод: Иван Николов.