Град на паднали ангели

и погледна зад себе си, но не се виждаше друг изход от църквата освен вратата, през която

беше влязла, а в момента демонът блокираше пътя й към нея. Осъзнавайки, че губи ценни

секунди, тя се изправи на крака и взе атамето. Бързо дръпна ръка от олтара и отскочи назад, точно когато демонът отново нападна. Претърколи се настрани и една от главите, люлееща

се на дебел врат, се извиси над олтара с изваден черен език, за да я потърси. С вик тя заби

атамето във врата на създанието, после го дръпна и отново отскочи, за да се махне от пътя на

чудовището.

Нещото нададе писък, главата се люшна назад и черна кръв потече от раната, която му беше

нанесла. Този удар обаче не го уби. Клеъри наблюдаваше как раната започна бързо да

заздравява, черно-зелената плът на демона се възстановяваше, сякаш някой тъчеше плат.

Сърцето й замря. Разбира се. Ловците на сенки използваха оръжия с руни, защото руните

пречеха на демоните да оздравяват.

Тя напипа с лявата си ръка стилито в колана си и го извади, точно когато демонът нападна

отново. Отскочи настрани и се хвърли надолу по стълбите на олтара, търкулвайки се край

първата редица пейки. Демонът се обърна тромаво и атакува. Тя осъзна, че стиска в ръце и

стилито, и атамето. Ножът я беше порязал, докато се преобръщаше и кръвта й бързо

напояваше предната част на якето й; тя прехвърли атамето в лявата си ръка, а стилито — в

дясната, и с отчаяна бързина нарисува руната енкили върху дръжката.

Другите символи по дръжката на атамето започнаха да се топят и изчезват, когато се появи

руната с ангелска сила. Клеъри погледна нагоре, демонът беше почти до нея, трите му глави

се протягаха със зинали усти. Тя бързо се изправи на крака, замахна и хвърли ножа колкото

може по-силно. За нейна голяма изненада той се заби в средната глава, точно в центъра на

черепа и потъна до дръжката. Демонът запищя; улучената глава се замята, после просто

падна и удари земята с противно тупване. Чудовището продължи напред към Клеъри като

влачеше вече мъртвата глава на отпуснатия си врат.

Звук от множество стъпки долетя отгоре. Клеъри вдигна глава. Фигурите ги нямаше,

галерията беше празна. Тази гледка не й хареса. Сърцето й сякаш танцуваше танго в гърдите

й, Клеъри се обърна и побягна към входната врата, но демонът беше по-бърз от нея. С

грухтене се хвърли над нея и се приземи пред вратата, блокирайки пътя й. Издаде съскащ

звук и тръгна към нея, двете му глави се залюляха, после се издигнаха и се стрелнаха напред, за да я докопат…

Нещо проблесна във въздуха — изригващ огън от сребро и злато. Главите на демона рязко се

обърнаха, съскането премина в писък, но беше прекалено късно — сребърното нещо, което

ги беше хванало, се стегна и останалите две глави се откъснаха от вратовете сред фонтан от

черна кръв. Клеъри се претърколи, когато летящата кръв я опръска и изгори кожата й. После