Град на небесен огън

* Името идва от това на една от първите болници, основана през четвърти век от свети Василий Велики в днешен Кайсери, Турция. — Бел. прев.

— Пострадал е — отсече Алек.

— "Василиас"? — повтори Саймън.

— Болницата — обясни Изабел и махна към осветената сграда. Саимън буквално усещаше как тялото и пулсира от нервна, изпълнена със страх енергия. — Аз трябва… ние трябва…

— Ще дойда с теб — каза Саймън, но Изабел поклати глава.

— Само ловци на сенки.

— Изабел — рече Алек. — Да вървим.

Рамото му, белязано с руната за парабатаи, изглеждаше схванато. Саимън искаше да му съобщи нещо, да му каже, че неговата наи-добра приятелка също бе отишла в битката и бе изчезнала. Да му каже, че разбира. Ала навярно можеше да разбереш връзката между парабатаите единствено ако си ловец на сенки. Съмняваше се, че Алек би му благодарил, ако му каже, че разбира. Саимън рядко бе чувствал по-отчетливо разликата между нефилимите и онези, които не бяха нефилими.

Изабел кимна и последва брат си, без да каже и дума повече. Саимън ги гледаше как прекосяват площада, как минават покраи статуята на Ангела, които се взираше в последиците от битката с тъжни мраморни очи. Двамата изкачиха стъпалата на "Василиас" и се изгубиха дори от неговия вампирски поглед.

— Мислиш ли — разнесе се тих глас до рамото му, — че ще имат нещо против, ако се нахраним от техните мъртви?

Рафаел. Къдравата му коса беше като разрошен ореол около главата му. Носеше само дънки и тънка тениска и приличаше на дете.

— Кръвта на наскоро умрелите не ми е наи-любимото — продължи той, — но все е за предпочитане пред бутилираната кръв, не си ли съгласен?

— Имаш невероятно очарователен характер — рече Саимън. — Надявам се, че са ти го казвали и преди.

— Сарказъм — изсумтя Рафаел. — Колко отегчително.

Саймън издаде несдържан, подразнен звук.

— Ами даваи тогава. Пии от мъртвите на нефилимите. Сигурен съм, че наистина са в настроение за това. Може и да те оставят да живееш цели пет, дори десет секунди.

Рафаел се изкиска.

— Изглежда по-лошо, отколкото е. Няма чак толкова убити. Повечето са ранени. Врагът им е бил по-многоброен. Сега никога няма да забравят какво е да се

биеш с Помрачените.

Саймън присви очи.

— Какво знаеш ти за Помрачените, Рафаел?

— Шепот и сенки — отвърна Рафаел. — Но смятам за свои дълг да научавам разни неща.

— Е, ако знаеш разни неща, кажи ми къде са Джейс и Клеъри. — Ала всъщност Саимън не хранеше кои знае каква надежда — Рафаел рядко беше услужлив, ако то не беше от полза за самия него.

— Джейс е във "Василиас" — отвърна другият вампир за изненада на Саимън. — Изглежда, че небесният огън във вените му наи-сетне му е дошъл в повече. Едва не го унищожил, както и един от Мълчаливите братя.

— Какво? — От смътна и неопределена, тревогата на Саимън изведнъж се изостри до нещо съвсем специфично. — Ще оживее ли? Къде е Клеъри?