Една любов в Париж

Прокурорският паркет беше възпроизвел убедително произхода на произшествието. Ясно беше, че Джордан е имал известна слабост към Робер Берже. Доказваше го държанието му — плащал обедите му, давал му комисиони, давал му и пари на заем. Най-сетне Берже се съгласил да му отиде на гости в квартирата. За да не бие на очи, че излизат заедно от заведението, наговорили се единият да излезе малко по-късно от другия. После се срещнали, както се били уговорили, а за да бъде портиерката сигурна, че тази вечер никой не е ходил при Джордан, навярно двамата заедно са влезли в къщата. Джордан живеел на партера. Берже не свалил новите си ръкавици, седнал и изпушил една цигара, а в това време Джордан побързал да донесе от малката си кухничка уиски и сода, както и торта. Той имал навик да стои у дома по риза и затова съблякъл сакото си. Поставил една плоча. Грамофонът бил евтин, старомоден, без автомат за сменяване на плочите. Когато Джордан понечил да смени плочата, Берже пристъпил зад него, уж да види коя е, и забил ножа в гърба му. Глупаво било да се твърди, както защитата заявявала, че Берже нямал силата да нанесе такъв силен удар, както личало от аутопсията. Той бил жилаво момче. Хора, които го виждали да играе тенис, свидетелствували пред съда, че бил известен със силния си замах при подаване на топката. Ако не успял да си пробие път до челната редица, то не било поради липса на сила, а по някакъв психологически недостатък, който разколебавал волята му за победа.

Саймън се присъединяваше към гледището на паркета. Според него прокурорът правилно е схванал фактическото положение. Вярно било и предположението за причината, поради която Джордан поканил Робер да му отиде на гости. Но той беше на мнение, че паркетът се лъжел, като предполагаше, че Берже го е убил заради парите, за които му било известно, че англичанинът бил спечелил. Самото купуване на ръкавиците показвало, че Берже бил решил да извърши престъплението преди още да е знаел, че тази вечер Джордан ще разполага с такава голяма сума. Макар че парите никъде не можели да бъдат намерени, Саймън не се съмняваше, че Берже ги е взел — но само ей тъй, между другото. Щом имало и пари, той ги е взел с голяма радост, но те не били подбудата за престъплението. Полицията твърдяла, — че той откраднал петдесет — шестдесет автомобила, а нито веднъж не направил опит да продаде някой от тях. Оставял ги из града, понякога след няколко часа, най-много след ден-два. Той ги „реквизирал“, защото било приятно човек да си има кола, когато му потрябва, но още повече защото искал да упражни и развие смелостта и самообладанието си. Малко изкарвал от кражбите си, при които с толкова проста хитрина задигал чантите на дамите. Те представлявали по-скоро палави лудории и отговаряли на чувството му за хумор. Тогава трябвало да поставя в ход своя чар, а тъкмо това му доставяло удоволствие. Той се усмихвал от самодоволство, като си помислял как тези дами остават като втрещени безмълвно насред пустата улица, докато той офейквал. Накратко, за него било един вид спорт и всеки път, когато неговата лудория завършвала с успех, го изпълвало все същото чувство на задоволство, както когато на тенис с един ловък удар топката му профучавала край самия му противник или удряла в земята зад самата мрежа и той спечелвал една топка. Придавали му самоувереност. А за да се забърка в контрабандата с наркотици от Белгия за Франция, го съблазнили не толкова големите печалби, колкото необходимостта да запазва хладнокръвие и бързо да взема решения в моменти, когато изглеждало, че ще бъдат неизбежно заловени. Приличало на изкачване на някой главоломно стръмен планински връх, когато човек трябва да стъпва на здраво, на сигурно място, и да запазва хладнокръвие. Тогава животът ти зависи от твоите нерви, от силата и от инстинкта ти. Но след като победиш всички трудности и постигнеш целта си, след като преживееш ужасното напрежение, колко великолепно е чувството на облекчение, колко дивно е опиянението на победата! Разбира се; за човек като Робер, с неговите ограничени средства, открадната сума от борсовия посредник, където работел, била грамадна, цяло богатство. Но той я задигнал не наведнъж, а капка по капка, а също тъй капка по капка я изхарчвал, за да посещава с Лидия нощни заведения или просто да се весели с другари в бар Жожо. Когато го арестували, нямал вече нито стотинка, а арестуването му дошло за него като истинска изненада. Възприетият от него похват при кражбата бил толкова ловко измислен, че можел вечно да го продължава. И тука пак изглеждало, че вършел престъпленията си по-скоро за удоволствие, отколкото за пари. Както Робер признал открито пред адвоката си, борсовият посредник бил толкова дълбоко уверен в собствените си способности, че Робер не можел да устои на изкушението да му даде един малък урок, да му „окачи една обеца на ухото“, както той казвал.