Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Толкова ли е лошо? - каза Егвийн. - Поне е сигурно. Ти запечата Въртела последния път. Знаеш как да го направиш.
- Може да се окажем със същата поквара отново.
- Този път сме готови за нея. Не, няма да е идеално. Но, Ранд… наистина ли искаш да рискуваш? Да изложиш на риск съдбата на всяко живо същество? Защо не тръгнеш по простия, познатия път? Закърпваш отново печатите. Укрепваш затвора.
- Не, Егвийн. - Ранд отстъпи назад. - Светлина! За това ли е всичко? Искаш сайдин отново да бъде покварен. Вие, Айез Седай… плашите се от идеята за преливащи мъже, които подронват властта ви!
- Ранд ал-Тор, не _смей_ да бъдеш чак такъв глупак.
Той я погледна в очите. Владетелите сякаш не обръщаха много внимание на този разговор, въпреки че светът зависеше от него. Четяха документа на Ранд и мърмореха възмутено. Може би точно това беше целял - да отвлече вниманието им с него и да се хвърли в истинския бой.
Гневът бавно се стопи от лицето му и той вдигна ръка към слепоочието си.
- Светлина, Егвийн. Още можеш да го правиш това, като сестрата, която така и си нямах… Стегнеш ума ми на възли и ме караш да побеснея и да те обичам едновременно.
- Поне съм последователна - каза тя. Вече говореха много тихо, надвесени над масата един към друг. Перин и Нинив бяха достатъчно близо, за да ги чуват, а и Мин беше дошла при тях. Гавин се беше върнал, но се държеше на разстояние. Кацуан обиколи помещението, загледана в обратната посока - твърде нехайно. Подслушваше.
- Не водя този спор с някаква глупава надежда да се върне покварата - каза Егвийн. - Знаеш, че не съм такава. Става дума за защита на човечеството. Не мога да повярвам, че си готов да рискуваш всичко заради някакъв нищожен шанс.
- Нищожен шанс ли? Говорим за влизане в мрака, вместо да основем нов Легендарен век. Бихме могли да имаме мир, край на страданието. Или да имаме ново Разрушение. Светлина, Егвийн. Не знам със сигурност дали _бих могъл_ да поправя печатите или да направя нови, по същия начин. Тъмния трябва да е готов за такъв план.
- А ти имаш друг?
- Точно това ти казвам. Счупвам печатите, за да се отърва от старата несъвършена запушалка, и опитвам отново, по нов начин.
- Самият свят е цената на един провал, Ранд. - Тя помисли за миг. - Тук има нещо повече. Какво не ми казваш?
Ранд изглеждаше разколебан и за миг й заприлича на детето, което веднъж беше хванала да краде парчета от пая на госпожа Каутон с Мат.
- Аз ще го убия, Егвийн.
- Кого? Моридин?
- Тъмния.
Тя се отдръпна стъписана.
- Това…
- _Ще го убия_ - заяви Ранд страстно и се наведе към нея. - Ще приключа с Тъмния. Никога няма да имаме истински мир, докато е тук и се спотайва. Ще срутя затвора, ще вляза и ще се изправя срещу него. Ще съградя нов затвор, ако трябва, но първо ще се опитам да сложа край на всичко това. Ще защитя Шарката и Колелото, завинаги.
- Светлина, Ранд, ти си _полудял_!
- Да. Това е част от цената, която заплатих. За щастие. Само човек с разстроен ум би могъл да е достатъчно дързък, за да опита това.
- Ще се боря с теб, Ранд - прошепна тя. - Няма да ти позволя да вкараш всички нас в това. Вслушай се в разума. Бялата кула трябва да те напътства.
- Познал съм напътствието на Бялата кула, Егвийн - отвърна той. - В един сандък. И ме пребиваха всеки ден.
Сплетоха погледи над масата. Около тях другите спорове продължаваха.
- Нямам нищо против да подпиша това - каза Тенобия. - На мен ми изглежда съвсем добре.
- Ба! - изръмжа Грегорин. - Вас Пограничниците изобщо не ви интересува южната политика. Ще го подпишеш? Е, браво. Аз обаче няма да окова страната си.
- Любопитно - каза Еазар, поклати глава и чисто белият перчем на главата му се полюшна. - Доколкото разбирам, страната не е твоя, Грегорин. Освен ако не допускаш, че лорд Дракона ще умре и че Матин Степанеос няма да си поиска трона обратно. Той може и да желае лорд Дракона да носи Лавровата корона, но не и ти, сигурен съм.
- Не е ли безсмислено всичко това? - попита Алиандре. - _Сеанчанците_ са грижата ни сега, нали? Изобщо не може да има мир, докато те са тук.
- Да - каза Грегорин. - Сеанчанците и онези проклети Бели плащове.
- Ние ще го подпишем - заяви Галад. Лорд-капитанът на Чедата на Светлината по някакъв начин се бе озовал с официалното копие на документа. Егвийн не го погледна. Много трудно щеше да е да не зяпне. Обичаше Гавин, а не Галад, но… е… трудно щеше да е да не го зяпне.