Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Бакхус прекрачи през портала. Точно както очакваше, голямата зала за пиршества на Олимп беше празна. И ако познаваше добре златокъдрите близнаци, те щяха да се погрижат залата да остане пуста, така че малката среща на Аполон със смъртната да остане незабелязана от другите безсмъртни. Колко удобно! Той почти се разсмя на глас, но положи усилие и се овладя. По-късно ще има много време да злорадства, сега трябва да се концентрира.
Богът на виното се обърна с лице към портала и вдигна ръце над главата си. Събра опияняващата сила на царството си и започна ритуално заклинание.
Сили на виното, пищни и буйни,
обвийте портала, пригответе го вие.
Да мине смъртната непроменена може,
но върне ли се — нека се преобрази
в това, което името й значи.
Явете се за миг едва, добри мои сили,
и после бързо избледнейте.
Че светлината Аполонова изгаря
и утринните дъждове дори.
Бакхус спря, за да потисне радостта си от споменаването на бога на светлината в заклинанието. Върна се отново върху работата, която го чакаше и завърши думите на капана си.
Урокът, който искам да научи слънчевият бог,
това е,
че има много начини да изгориш, а не един.
Бакхус разпери ръце и ги насочи към портала. За миг той затрептя в течна светлина, обагрена като охладено розе. После червеникавият нюанс изсветля и всичко изглеждаше отново нормално.
— Стъпка едно е изпълнена — промърмори Бакхус на себе си. — Предстои стъпка-две.
Богът на виното изрече тиха заповед. Тялото му изчезна и после се материализира отново в задната градина на храма на Аполон. Надникна иззад един добре подрязан храст. Точно както бе очаквал, мястото беше пусто. Обикновено светли нимфи се тълпяха около храма на техния любим бог и се съревноваваха за вниманието на Аполон.
— Обожанието на нимфите сигурно не е удобно, когато забавляваш смъртна жена — рече Бакхус под мустак. — Толкова по-добре за мен!
За едър бог като него, Бакхус се движеше изненадващо безшумно.
Той влезе през една от задните врати на храма и тихо се промъкна надолу през мраморния коридор, докато стигна до помещение, подобно на пещера. Вътре бяха дузина от девствените прислужници на Артемида, които хихикаха и се смееха, докато подреждаха подноси с храна и стомни с вино. Да, беше дошъл навреме. Той изчака нетърпеливо прислужницата, която отговаряше за виното, да извърне глава. В този миг с бързо, уверено движение, той тръсна пръсти към стомните вино и прошепна:
Опияни… събуди… възпламени желанието им…
В мъгла обвий задръжките им…
И в огън обгърни ги.
Виното блесна за кратко с неестествена, бледа розова светлина. Незабелязан от никого, Бакхус излезе заднишком от стаята и се стопи в нощта. Сега всичко, което оставаше да направи, беше да чака и да гледа… да чака и да гледа…
Самодоволният му смях отекна зловещо в пустите градини.
Артемида влезе в стаята и прислужниците й почтително замълчаха.
— Пристигнаха!
Развълнуваният шепот стихна с едно движение на ръката на богинята.
— Тази вечер, служейки на брат ми, вие служите на мен! — Девойките се поклониха. — Изиграйте добре ролите си!
— Да, богиньо — изпяха те със сладки гласове.
— Занесете им вино — заповяда Артемида и две от девойките побързаха да изпълнят заповедта й. След като излязоха, богинята прехвърли вниманието си на подносите с деликатеси. Погледна внимателните си прислужници и каза палаво:
— Да помогна ли на бога на светлината да сбъдне желанието си?
Девойките се разкискаха и закимаха с глави. Артемида простря ръце над гощавката на брат си.
Опияни… събуди… възпламени желанието им…
В мъгла обвий задръжките им…
И в огън обгърни ги.
Ръцете на богинята поръсиха сила, която за миг проблесна над храната и после всичко придоби отново нормалния си вид.
— Сервирайте им и после ги оставете сами. Това, което Аполон иска тази нощ, е уединение.
С чувство на огромна удовлетвореност, Артемида напусна храма на брат си и тръгна бавно към голямата зала. Тя щеше да е пуста — беше се погрижила за това. Афродита и Ерос се бяха завърнали по-рано от техния уикенд в Царството на Лас Вегас и почиваха в храмовете си. Самата Артемида беше показала ясно на нимфите, суетящи се във Вегас, че е време да се връщат на Олимп. С няколко резки думи ги бе накарала да се пръснат обратно в горите и доловете, където им беше мястото. Глупави създания! Останалите от дванайсетте безсмъртни се изпокриха. Артемида пусна слух, че Зевс и Хера отново воюват. Нито смъртни, нито богове имаха желание да се озоват насред тази битка. Така че тя щеше да чака брат си в празната зала и да се надява, че преди изгрев-слънце ще усети как връзката между нея и смъртната изчезва. Определено беше направила всичко по силите си. Останалото зависеше от Аполон.