Залавянето на Вълка от Уолстрийт

В този миг дочух познатите звуци от пристигането на Графинята: стъпките върху чакъла по алеята, затръшването на масивната предна врата от махагон, тракането на прескъпите й токчета по пищното стълбище. И едва тогава се отвори вратата на спалнята. Извърнах се от пламъците и я видях — облечена от горе до долу в черно. Съвсем подходящо, мина ми през ум, като се има предвид, че пристига за собственото си погребение.

Но като забеляза колко близо до пламъците съм седнал, тя замръзна на място и зае поза с килната настрани глава, ръце на кръста, отметнати назад рамене и леко извит назад гръб, което изтикваше на преден план разкошните й гърди, после понечи да каже нещо, но от отворените й уста не излезе нито дума. Тогава започна да дъвче отвътре бузата си.

Последваха няколко мига мълчание, а през това време се гледахме втренчено, като двама каубои, които се дебнат кой пръв ще посегне да извади револвера си. Много апетитна изглеждаше Графинята. Не мога да й го отрека — дори и сега. Светлината от огъня подчертаваше целия й ансамбъл: миниатюрната черна рокля, черните и безкрайно секси високи токове, дългите голи бедра, огромната грива блестяща руса коса, искрящите сини очи, високите скули, лъщящите устни и идеално гладката линия на брадичката й.

Да, Графинята наистина бе жена, изтъкана от много части; макар в този момент единствената нейна част, която ме интересуваше, да бе една малка област току над имплантацията на лявата й гърда, точно между второто и третото й ребро. Тъкмо там се намираше леденото й сърце и тъкмо там щях да забия златния нож за отваряне на писма. После щях да го дръпна с въртеливо движение рязко нагоре и леко вляво, та да срежа пулмонарната й артерия, та да се удави в собствената си кръв. Смъртта й ще е смразяваща, ужасна и болезнена — точно такава смърт заслужава една графиня златотърсачка.