Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Дрън-дрън! — възкликна мисис Пипчин, като разтърси черните дипли на полата си и кръвопийцата у нея напълно се събуди. — Ако това не й е по вкуса, мистър Домби, трябва да бъде принудена да го преглътне.
Добрата дама моментално се извини за грубия си израз, като заяви (и то с основание), че тя самата се оправяла с тях по този начин.
Мистър Домби изчака, докато мисис Пипчин спря да тръска и клати глава и да се мръщи на легионите Бидърстоуновци и госпожици Панки, а след това уточни със спокоен глас:
— За него става дума, уважаема, за него.
По своята система мисис Пипчин би приложила и на Пол почти същия метод на лечение при каквото и да е негово неразположение, но тъй като стоманеносивите й очи бяха достатъчно проницателни да забележат, че рецептата, макар и считана от мистър Домби за много ефикасна по отношение на дъщеря му, не предлагаше най-добрия лек за неговия син, тя промени становището си и заяви, че промяната, новото обкръжение и различният начин на живот в заведението на доктор Блимбър, както и знанията, които трябва да бъдат овладени, скоро ще предизвикат необходимото охлаждане. И тъй като това напълно съответствуваше на предположенията и очакванията на мистър Домби, въпросният джентълмен си състави още по-високо мнение за ума на мисис Пипчин. И тъй като същевременно мисис Пипчин изрази скръбта си относно раздялата със своя скъп малък приятел (което не беше за нея съкрушителен удар, понеже отдавна го бе предвиждала, а и още от самото начало не бе очаквала той да се задържи при нея повече от три месеца), той си състави също такова добро мнение и за безкористността на мисис Пипчин. Очевидно той най-щателно бе обмислял въпроса, тъй като бе изготвил план, който изложи пред кръвопийцата, през първото полугодие да настани Пол в заведението на доктора на седмичен пансион, като междувременно Флорънс щеше да остане да живее в замъка, за да посреща там брат си в съботните дни. Така той постепенно ще отвикне, заяви мистър Домби, като навярно си припомни случая, когато синът му не бе постепенно отбит от кърмене.
В края на разговора мистър Домби изрази надеждата, че мисис Пипчин и занапред ще бъде главната наставница и ръководителка на неговия син по време на обучението му в Брайтън. И след като целуна Пол, стисна ръката на Флорънс, зърна младия Бидърстоун с официалната си яка и разплака мис Панки, като я потупа по темето (това място бе за нея особено чувствително, тъй като мисис Пипчин имаше навика да я почуква с костеливия си пръст, сякаш главата й бе бъчва), той се оттегли в хотела си на вечеря, взел решение, че сега, когато Пол е вече укрепнал и пораснал, незабавно трябва да започне интензивен курс на обучение, за да се подготви за блестящото положение, което му предстои да заеме, и че доктор Блимбър веднага трябва да го поеме в свои ръце.
Когато мистър Блимбър поемаше в свои ръце някой млад джентълмен, последният можеше да бъде напълно сигурен, че здравата ще го стиснат. Докторът се заемаше с обучението на десет млади джентълмени, но винаги разполагаше със запас от учебен материал най-малко за стотина и основното задължение и удоволствие в живота му се състоеше в това да натъпче този материал в главите на десетте нещастници.
Всъщност заведението на доктор Блимбър представляваше огромен парник, където постоянно действуваше форсиращ апарат. Всички момчета разцъфваха преждевременно. Умственият грах узряваше за Коледа, а през цялата година имаше интелектуални аспержи. Под надзора на доктор Блимбър се появяваше математическо цариградско грозде в най-неочакван сезон, и то върху крехки филизи. При най-голям мраз от най-сухите момчета-клонки се раждаха всякакъв вид гръцки и латински зеленчуци. Природата не играеше никаква роля там. Независимо за какъв плод е бил предназначен един млад джентълмен, по един или друг начин доктор Блимбър го принуждаваше да ражда по определен образец.
Всичко това бе много приятно и хитроумно, но системата за насилствено разцъфване имаше и своите слаби страни. Преждевременно узрелият продукт нямаше добър вкус и бързо загниваше. На всичко отгоре един млад джентълмен с подут нос и извънредно голяма глава (най-старият от десетте, „преминал“ през всичко) един ден внезапно престана да цъфти и остана в заведението като сухо стъбло. Хората твърдяха, че докторът малко е прекалил с младия Тутс и че когато на последния му наболи мустаците, мозъкът му престанал да щрака.