Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Алтаир нападна на свой ред, но Ал Муалим се пренесе на ново място. Когато се появи отново, Алтаир забеляза, че изглежда по-уморен и новият удар, който нанесе, беше по-необмислен и не толкова стегнат.
Алтаир отскочи напред, замахна с меча и принуди Учителя да се пренесе и материализира на няколко крачки настрани. И този път забеляза как раменете му увисват, как натежава главата му. Ябълката изсмукваше силите на Алтаир, но дали не упражняваше същия ефект и върху онзи, който я използваше. Дали Ал Муалим знаеше този факт? Дали познаваше добре вълшебството на Ябълката? Мощта й беше такава, че Алтаир се съмняваше дали някой има представа какво точно се случва.
Значи се налагаше да накара Ал Муалим да я използва и по този начин да изчерпи силите си. Втурна се с вик напред, размахал меча, а Учителят се ококори от изненада при този неочакван прилив на сили. Пренесе се отново. Алтаир му се нахвърли в мига, в който се появи отново, и по лицето на стария се изписа гняв — недоволство, че везните се накланят в нова посока, че му се налага да намери начин да се приспособи отново.
Следващия път се материализира по-далече. Получаваше се. С всеки път умората го притискаше по-силно. Само че той беше готов за атаката на Алтаир и успешно нанесе нова рана на ръката му. Не беше достатъчно силна, за да спре по-младия мъж, защото той се втурна отново напред и принуди Ал Муалим да се пренесе. Беше за последен път.
Когато се появи отново, Учителят се олюля на една страна и Алтаир забеляза, че едва държи тежкия меч. Когато вдигна глава, за да погледне асасина, по-младият разбра по изражението му, че знае, че Ябълката изцежда силите му и че ученикът му е забелязал.
Алтаир изнесе меча настрани, скочи напред и го заби с вик — отчасти победен, отчасти тъжен — в учителя си. Може би последната мисъл на стария беше гордост, че така добре е обучил момчето.
— Невъзможно — ахна той, когато Алтаир го обкрачи. — Ученикът не побеждава учителя.
Алтаир наведе глава и усети как сълзи опариха бузите му.
— Ти победи. Върви и вземи наградата си.
Ябълката се търкулна от протегнатата ръка на Ал Муалим и остана на мрамора. Потръпваше в очакване.
— Държеше огън в ръката си, старче — рече Алтаир. — Трябваше да го унищожиш.
— Да унищожа единственото, което можеше да сложи край на кръстоносните походи и да върне истинския мир ли? — изсмя се Ал Муалим. — Никога.
— Тогава аз ще го сторя — заяви Алтаир.
— Ще видим тази работа — засмя се Ал Муалим.
Алтаир наблюдаваше сферата и усети, че му е трудно, почти невъзможно да откъсне поглед. Положи внимателно главата на Ал Муалим върху камъка. Старият бързо гаснеше, стана и пристъпи към сферата.
Взе я в ръка.
Тя сякаш оживя. Мощен заряд енергия потече от Ябълката и се стрелна по ръката му, след което влезе право в гърдите му. Усети как нещо го изпълва и отначало му се стори неудобно, след това му се стори, че то му вдъхва живот, отмива умората, натрупана по време на битките, и го изпълва със сила. Ябълката пулсираше и потръпваше и Алтаир започна да вижда образи. Видя градове, огромни, светли градове с кули и бойници, сякаш, строени преди хиляди години. След това видя машини и оръжия, необикновени творения. Разбра, че принадлежат на бъдещето, което предстоеше да бъде написано, в което някои неща щяха да носят огромна радост на хората, а други — само смърт и разрушения. Бързината, с която се появяваха образите, въздействието им го остави задъхан. След това Ябълката беше обгърната от ярък ореол, който се разшири и Алтаир видя огромно Кълбо, увиснало в безветрието в градината, което се въртеше бавно и излъчваше топла, златиста светлина.
Беше омагьосан. Беше пленен. Разбра, че това беше карта със странни символи, написани на език, който не познаваше.
Чу гласа на Ал Муалим:
— Нагодих сърцето си да познае мъдростта, лудостта и безразсъдството. Разбрах, че по този начин гониш единствено вятъра. Дълбоката мъдрост носи дълбока скръб и онзи, който увеличава знанието, дава сили на скръбта.