Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
* * *
Кийли отново се разтопи в необятността... или пък не. По някакъв почти необясним начин, този път бе различно. Чувстваше се повече като активен участник в процеса, макар че не тя бе призовала магията. Като учен се опитваше да наблюдава и категоризира. Усет, реакция, опит като експеримент.
Но транспортът на материя се противопоставяше на всяко обяснение. Поне на всяко рационално обяснение. Магията я изпи и погълна. Надяваше се, че ще възвърне целостта си.
Звуци и цветове се сблъскваха около нея като в симфония. Едновременно бе красиво и ужасно. Усещане след усещане, докато не си помисли, че се побърква.
И тогава всичко приключи.
Паднаха, не знаеше дали надолу или нагоре, макар че не бе от значение. Бяха изхвърлени от вълните, измъкнаха се от водовъртежа, пристъпвайки в реалността. Докато се приземяваха, дори и така леко на краката си, в стая, която Кийли никога не бе виждала във виденията си, тя се запита защо реалността бе така скучна.
Преди да се осъзнае се чуха викове и няколко кинжала се насочиха към нея. По-точно към Джъстис.
Прегръдката на воина се стегна около Кийли, преди бързо да застане пред нея с цел да я защити.
- Как смеете да вдигате оръжие срещу нас? - гласът му бе малко по-силен от ръмжене, но тя успя да различи думите му Виждаше лекото трептене на мускулите му, което й подсказваше, че е неспособен да говори от ярост.
Кийли знаеше, че трябва да направи нещо. Атлантите заплашваха крепкия мир, който Джъстис бе подписал с другата част на душата си, а тя нямаше да го позволи.
Пристъпи напред и като вдигна ръце в знак, че се предава, погледна към Конлан, който стоеше пред Вен.
- Хей, идвам с мир. Кийли Макдърмът, археологът. Вие ме поканихте, не помните ли? -после каза на Джъстис: - Благодаря - и докосна ръката му
От гърлото му излизаше ниско, животинско ръмжене, докато оглеждаше щателно стаята с присвити очи и оголени зъби. Изглеждаше като хищника, за какъвто го смяташе, но вече знаеше, че не е такъв или поне вече не е такъв.
Както се предполагаше в професията й, имаше опит с чуждите правителства. А това може би бе най-чуждото от всички, помисли си тя с мрачна развеселеност, защото беше самата истина.
Стаята беше проста, гола, без никакви височайши предмети. Беше работно място, изчистено. Огледа се наоколо с открито любопитство.
- Това е стая, в която се обсъждат стратегиите, нали?
Братът на принца кимна, но никой не проговори. И това сложи края на малкия им разговор.
- Джъстис - изсъска тя ядосано. - Не постигам никакъв напредък. Трябва да ми помогнеш.
Конлан и брат му бавно свалиха оръжията, а на лицата им бе изписано едно и също изражение. Шок. Размениха си няколко погледа, които Кийли се опита да разгадае и след това Вен хвърли меча на масата.
- Тук сте и сте в безопасност - каза пламенно Вен. - Слава на боговете, че и двамата сте добре.
Конлан кимна с глава. Кийли видя, че устните му се движат, но не успя да чуе думите му. Когато той погледна нагоре, се усмихна на Джъстис.
- Аз също благодаря на боговете, че се върна благополучно от Пустошта. Моите извинения, д-р Макдърмът. Добре ли сте? - той прибра кинжалите в ножниците им и пристъпи към нея, а ръмженето на Джъстис се усилии и сега приличаше на рев.
- Не съм ранена - отвърна тя. - Въпреки че няма да откажа едно топло ядене и гореща баня. Но първо трябва да поговорим. Джъстис преживява много, както сами можете да видите. Не ми е съвсем ясно, но общо взето той сключи мир с частта от душата си, която е наследена от нереидите, и това ни позволи да разберем за транспорта на материя, който използвахме, за да се измъкнем от онова място и да дойдем тук.
- Откъде? Къде бяхте отишли? - Конлан прокара ръка през косата си - жест, показващ раздразнението му. - Думите няма да стигнат, за да изкажем колко много съжаляваме. Не смятахме да те доведем в Атлантида, за да бъдеш отвлечена. Сигурна ли си, че не си наранена?
Кийли забеляза, че Вен така и не отмести поглед от Джъстис. Бледото му лице и стегнатата челюст й показваха колко болка изпитваше той, задето Джъстис бе предал себе си на Анубиса, за да защити него.
До нея ръмженето стихна.
- Не си ли загрижен за моето благосъстояние, братко? - Джъстис му се подигра с внезапно загрубял глас. - След четири дълги месеца в Пустошта не се ли питаш как съм аз?