Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Носели сте хитони?
— Да — потвърди Хенри с леко раздразнение. — Всичко бе в името на науката. Направихме ги от чаршафи на тавана на Франсис. Както и да е. Първата нощ нищо не се случи, като изключим махмурлука и това, че бяхме схванати, защото бяхме спали на земята. Следващия път не пихме толкова много и така, озовахме се посред нощ на хълма зад къщата, пияни, в хитони и припяващи гръцки химни, сякаш бяхме на посвещаване в някое братство. Изведнъж Бъни започна така да се хили, че се прекатури като кегла и се търколи надолу по хълма.
Стана пределно ясно, че само с алкохол няма да постигнем нищо. Господи, дори не мога да изредя всичко, което опитахме. Бдения. Пост. Възлияния. Само мисълта за тях ме потиска. Горяхме клонки от бучиниш и вдишвахме изпаренията. Знаех, че Пития101 е дъвкала листа от лаврово дърво, но и това не свърши работа. Ако си спомняш, ти откри тези листа на печката в кухнята на Франсис.
Зяпнах го.
— Защо не сте ми казали нищо?
Хенри бръкна в джоба си за цигара.
— Наистина, мисля, че отговорът е доста ясен.
— Какво искаш да кажеш?
— Разбира се, че нямаше да ти кажем. Та ние едва те познавахме. Щеше да си помислиш, че сме откачени — направи пауза. — Разбираш ли, не разполагахме с нищо, с което да продължим. Предполагам, че съм се подвел по определен начин от описанията на Пития, на pneuma enthusiastikon, отровните изпарения и т.н. Описанията на нейните ритуали, макар и схематични, са доста по-добре документирани от вакханалията. За известно време смятах, че двете трябва да са свързани. След доста дълъг период на опити и грешки стана ясно, че не са и че по всяка вероятност пропускаме нещо доста просто. Така си и беше.
— Кое беше то?
— Само едно. В тази, а и във всяка друга мистерия, за да приеме бога, човек трябва да изпадне в състояние на euphemia, ритуалната чистота. Това е основата на бакхическата мистерия. Дори Платон говори за нея. Преди да се отдадем на Божественото, тленната същина — прахът в нас, частта, която гние — трябва да се пречисти.
— По какъв начин?
— Чрез символични действия, повечето, от които, са характерни за почти целия гръцки свят. Вода, изливана над главата, бани, пост — Бъни не беше много настървен за баните, както и щом ставаше дума за пост, но останалите преодоляхме тези изпитания. Колкото повече го правехме обаче, толкова по-безсмислено ни се струваше, докато един ден не се сетих за нещо много очевидно — а именно, че всеки религиозен ритуал е случаен, докато човек не го прозре и не съзре по-дълбокото му значение — пак млъкна за малко. — Знаеш ли какво казва Джулиан за „Божествена комедия“?
— Не, Хенри, не знам.
— Че е неразбираема за всеки, който не е християнин. Тоест, ако някой иска да прочете и разбере Данте, той трябва да стане християнин, пък дори и за няколко часа. Същото се отнасяше за бакхическия ритуал. Подходът към него трябваше да бъде личен, а не зрителски или научен. Предполагам, че първоначално не сме могли да го гледаме по друг начин, като имам предвид отломките, съхранили се през вековете. Виталността на самия акт бе напълно помрачена, красотата, ужасът, жертвоприношението — дръпна за последен път от цигарата си и я загаси. — Всичко е много просто — ние не вярвахме. А вярата бе единственото абсолютно задължително условие. Вяра и пълно отдаване.
Чаках да продължи.
— Трябва да разбереш, че в този миг бяхме на прага да се откажем — поде той спокойно. — Начинанието бе интригуващо, но не чак толкова интересно, освен това ни създаваше доста проблеми. Нямаш представа колко пъти едва не се спъна в нас.
— Така ли?
— Да — отпи от уискито. — Едва ли помниш, че когато бяхме в къщата в провинцията, веднъж слезе долу в три сутринта. Отиде до библиотеката, за да си вземеш книга. Чухме те по стълбите. Бях се скрил зад завесите, ако исках, можех да се протегна и да те докосна. Друг път се бе събудил, преди да се приберем вкъщи. Наложи се да се промъкваме през задния вход и да се прокрадваме по стълбите като крадци — цялото това промъкване, боси в тъмното, бе много изморително. Беше започнало да се захлажда. Твърдят, че oreibasia102 се състояла посред зима, но се осмелявам да твърдя, че зимата на Пелопонес е далеч по-мека от тази във Върмонт.