Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Разказваше доста спокойно, но докато го слушах, усетих как в стомаха ми се събира буца. Картината все още не бе никак ясна, но онова, което виждах никак не ми харесваше. Дълго време не казах нищо, само гледах сенките, хвърляни от лампата по тавана.
— Хенри, за Бога — продумах накрая, гласът ми бе глух и странен дори за моя слух.
Той вдигна вежда, но не каза нищо, в ръката си държеше празната чаша, а лицето му бе полускрито в сенките.
Погледнах го.
— За Бога, какво сте направили?
По лицето му заигра принудена усмивка, наведе се напред в обсега на светлината, за да си налее още скоч.
— Мисля, че доста ясно съзнаваш какво сме сторили. Нека те попитам нещо. Защо ни прикриваше през цялото време?
— Какво?
— Знаеше, че напускаме страната. През цялото време си го знаел и на никого не си казал нито дума. Защо?
Стените бяха изчезнали и цялата стая бе потънала в мрак. Лицето на Хенри, ярко осветено от лампата, бе бледо на фона на тъмнината, малки светли поточета намигаха от очилата му, пръскаха се в кехлибарените дълбини на чашата му с уиски и се топяха в синьото на очите му.
— Не знам — отвърнах.
Усмихна се.
— Нима?
Втренчих се в него и не казах нищо.
— В крайна сметка, не ти се бяхме доверили — очите му, вторачени в моите, бяха спокойни и напрегнати. — Можеше да ни спреш по всяко време, но не го направи. Защо?
— Хенри, какво за Бога, сте сторили?
Усмихна се.
— Ти ми кажи.
Кошмарното бе там, че аз наистина предполагах истината.
— Убили сте някого, нали?
Погледна ме за миг и после за моя най-голяма изненада се облегна назад в стола си и се разсмя.
— Браво на теб. Точно толкова умен си, колкото си мислех. Знаех си, че рано или късно ще разбереш, това повтарях през цялото време на другите.
Мракът бе надвиснал над малкия ни осветен кръг като тежка и осезаема завеса. В пристъп на нещо подобно на морска болест, изпитах клаустрофобичното усещане, че стените се спускат над нас, а после ме връхлетя зашеметяващото чувство, че се смаляват до безкрай, оставяйки ни да висим в безбрежната празнота на тъмнината. Преглътнах и погледнах към Хенри.
— Кого сте убили?
Сви рамене.
— Дребна работа. Нещастен случай.
— Не е било нарочно?
— Пази Боже, не — отвърна изненадано.
— Какво се случи?
— Не зная откъде да започна — замълча и отпи. — Спомняш ли си миналата есен, часовете при Джулиан, когато изучавахме онова, което Платон нарича мистична лудост? Bakcheia99? Дионисиевият екстаз?
— Да — отговорих доста нетърпеливо, беше толкова типично за Хенри — да говори за такива неща в подобен момент.
— Ами ние решихме да се отдадем на това безумие.
За миг си помислих, че не съм го разбрал.
— Какво?
— Казвам, че решихме да си устроим вакханалия.
— Стига бе.
— Направихме го.
Погледнах го.
— Сигурно се шегуваш.
— Не.
— Това е най-шантавото нещо, което някога съм чувал.
Той сви рамене.
— С каква цел искахте да направите такова нещо?
— Бях обсебен от идеята.
— Защо?
— Доколкото знам, не е правено от две хиляди години — той помълча, защото разбра, че не бе достатъчно убедителен. — В крайна сметка притегателната сила на желанието да престанеш да бъдеш себе си, дори и за един кратък миг, е неимоверна. Да се измъкнеш от познавателната способност на опита, да се издигнеш над несъщественото обстоятелство, каквото представлява човешкото съществуване. Има други предимства, за които е по-трудно да се говори, неща, които древните извори само намекват и които самият аз разбрах едва след случилото се.
— Например?
— Ненапразно го наричат мистерия — каза сухо Хенри. — Повярвай ми. Но не трябва да се подценява основната притегателна сила — да изгубиш същината си, да се отървеш от нея напълно. И посредством това освобождение да се родиш за първоизточника на вечния живот, далеч отвъд оковите на тленността и времето. Това ме привлече първоначално, още когато не знаех нищо по въпроса и подходът ми бе повече на антрополог, отколкото на евентуален mystes100. Древните автори са доста предпазливи, когато пишат на тази тема. С много труд успях да открия част от свещените ритуали: химните, свещените предмети, с какво да си облечен, какво да кажеш. Самата мистерия бе далеч по-трудна: как да се тласнем към това състояние, какъв беше катализаторът? — Гласът му бе замечтан, говореше с наслада. — Опитахме всичко. Алкохол, опиати, молитви, дори малки дози отрова. В нощта на първия опит, край къщата на Франсис, се напихме до козирките и изгубихме съзнание в гората, така както си бяхме с хитоните.