Невиждани академици

- Ще забогатееш като стой ти гледай, - окуражи го Трев.

Пльонг! Пльонг! - подтвърди топката, а Трев добави:

- И освен туй лиценза е университетски, така че на никой няма да му стиска да ти се бърка.

- Как така знаете за жупелираната гума? - попита Гльонг.

Видът му беше на джудже сгащено на тясно, но не възнамеряващо да се предаде без бой.

- Защото преди шест месеца Рис, кралят на джуджетата, подари рокля от жупелирана гума на Лейди Марголота и съм съвсем сигурен, че схванах принципа.

- На нея? На Мрачната Владетелка? Но тя убива хора само с мисъл!

- Тя ми е приятелка, - осведоми го спокойно Лут - А аз ще ви помогна.

Гленда не беше съвсем наясно, защо даде на трола два пенса бакшиш. Той беше стар и тромав, но пък си поддържеше добре тапицерията, беше сложил два чадъра, а и не беше шега работа за тролове да ходят толкова навътре в квартала, защото уличните хулиганчета могат да го покрият с графити чак до пояса преди да успее да се измъкне от тук.

Докато вървеше към вратата си, тя усещаше върху си потайни погледи, но не и пукаше.

- Така значи, - обърна се тя към Жулиета - Що не си вземеш свободна нощ, а?

- Връщам се да бачкам при теб, - отговори за нейна изненада Жулиета - Мангизи нали ни трябват, а нали не мога да кажа на Тате за педесете долара, нал’тъй?

Разни очаквания се сблъскаха в главата на Гленда, докато Жулиета караше нататък:

- Права си, то си е стабилно бачкане и искам да си го запазя. А съм толкова смотана, че сигурно шъ се издъня на другото бачкане. Вярно, голям кеф беше и всичко такова, ама пък, като си помисля, нали винаги си ми давала добри съвети, пък и се сетих за когато ти така срита Хлъзгавия Деймиън в чатала, като взе да ми се пра’и на интересен, та после цяла седмица ходеше превит на две. Пък и да ида с тях шъ значи да изоставя махалата и Тате с момчетата. А то си е страшно. А и ти нали каза да внимавам с приказките, и си си права, щото половината време в приказките все се развяват разни таласъми. А и не нъм к’во ш’ пра’я без теб да ме поправяш. Ти си серьозна, нямаш грешка. Не мога да си смомня някога да не си била до мен, а като ти се присмя едно от момичетата за старото ти палто, аз и казах, че работиш много здраво.

А Гленда си помисли: „Досега можех да те чета като по книга, и то книга с големи шарени картинки и малко думи. А сега не мога. Какво е станало? Съгласяваш се с мен и би трябвало да съм самодоволна от това, но не съм. А се чувствам криво, без да знам защо, което е много обидно.”

- Може би ще е по-добре да решиш, след като поспиш, - предложи тя.

- А не, шъ се издъня, знам си, че шъ се издъня.

- Добре ли си? - нещо вътре в Гленда яростно и крещеше.

- Окей съм, - отговори Жулиета - Е, голям кеф беше и всичко такова, ама то е за богати мадами, не за мен. Само блясък е то, нищо трайно. Баницата обаче си е баница, нал’тъй? Серьозна работа! А пък и кой ще гледа Тате и момчетата?

Не, не, не, - пищеше гласът на Гленда в главата и, - не и това! Не бях искала това. Чакай, не беше ли това? И какво съм си мислила че правя като и пробутвах всичките тея вехти дрънканици? Тя нали гледа мен, и аз се втурвам да и давам добър пример! И защо? Защото исках да я защитя. Тя е толкова... беззащитна. Майчице, направила съм я да е като мене, а и тая работа даже съм я оплескала!