Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Но той не се е подчинил на изрична заповед, ако ми е позволено да подчертая?
- Точно така. Проявил е независимо мислене и известна доза кураж, при което, да не забравяме, значително е допринесъл за нашите знания относно Бюрото.
- Но той можеше да разруши целия университет, сър.
- Точно така, в който случай срещу него щяха да бъдат предприети най-строги дисциплинарни мерки, стига разбира се да можехме да намерим нещо останало от него. Той обаче не стори тази беля, а излезе късметлия, пък на нас са ни нужни магьосници с късмет. Повиши го, по пряка моя заповед, без никакви там рр-та. Между другото, колко силни му бяха писъците?
- В интерес на истината, г-н Архиканцлер, първият беше толкова сърцераздирателен, че продължи да звучи дълго след като му свърши дъха и очевидно придоби самостоятелно съществуване. Отново случай на остатъчна магия. Наложи се да го заключиме в едно от мазетата.
- А той каза ли всъщност как му се е сторил сандвичът?
- На влизане или на излизане, сър? - поиска да уточни Пондър.
- Само на влизане, струва ми се, - реши Ридкъли - В крайна сметка аз имам живо въображение.
- Той каза, че това било най-вкусният сандвич с бекон, който някога бил опитвал. Това било сандвичът с бекон, за който човек мечтаел като чуел думите „сандвич с бекон”, но никога не могъл да достигне такова съвършенство.
- С кафяв сос? - размечта се Ридкъли.
- Разбира се. Явно това е бил завършекът на всички сандвичи с бекон.
- Замалко да стане такъв, за него поне. Но ние вече не знаем ли това нещо за Бюрото? Че то винаги предоставя съвършения екземпляр?
- В действителност имаме много оскъдно сигурно знание по предмета, - уточни Пондър - Знаем само, че не би съдържал нищо, което не би се побрало въ вътрешността на куб с размери 14 на 14 инча, че ще спре да работи, ако, както вече знаем, неорганичен предмет не би бил върнат в него в срок от 14,14 часа от момента на изваждането, и че нищо от съдържанието му не е розово, макар че не знаем, защо би следвало да е така.
- Беконът обаче е определено органичен, Господин Стибънс, - посочи Ридкъли.
Пондър въздъхна.
- Да, сър, и това не знаем, защо е така.
На Архиканцлера му дожаля за него.
- Може пък да е бил от онези особено хрупкавите, - подметна любезно той - От оня вид дето ти се троши между пръстите. Обожавам това в сандвичите с бекон.
Вратата се отвори и ето го. Съвсем мъничко в центъра на много обширна стая...
Бюрото на Рядкостите.
- Мислите ли, че това е разумно? - не мирясваше Пондър.
- Разбира се, че не, - отвърна Ридкъли - А сега ми намери топка като за ритане.
На една от стените имаше бяла маска, като онези носени на карнавал. Пондър се обърна към нея:
- Хекс, моля, намери топка подходяща за играта ритни-топка.
- Тази маска нещо ново ли е? - поинтересува се Ридкъли - Аз си мислех, че гласът на Хекса се придвижваше във блит-пространството?
- Да, сър. Гласът му просто изниква от нищото, сър. Но, кой знае защо, човек се чувства по-добре като има на какво да говори[37].
- Каква топка ви е нужна? - попита Хексът с глас гладък и мазен като рафинирано масло - Овална или сферична?
- Сферична, - отговори Стибънс.
Бюрото изведнъж се разтресе.
Тази пущина винаги безпокоеше Ридкъли. Като начало изглеждаше някак твърде самодоволна. Все едно ти казваше: „Не знаеш какви ги вършиш. Използваш ме като някаква моментна лотария и се обзалагам, че изобщо не си си помислял за това, колко много опасни неща могат да се съберат във вътрешността на куб четиринадесет на четиринадесет инча”. В действителност Ридкъли си беше мислил за това, най-често в три сутринта, и никога не влизаше в стаята без няколко суб-критични магии в джоба просто за всеки случай. Да не говорим пък за този Лут... Добре де, надявай се на най-доброто и се готви за най-лошото, това винаги е било мотото на Н.У.
Едно чекмедже се подаде и се заплъзга през стаята докато не стигна до стената, след което предположително ще да е продължило в някой друг гостоприемен комплекс от измерения, защото никога не се подаваше от другата страна на стената, колкото и често да поглеждаше човек.
- Много гладко работи днес, - забеляза той, когато от пода изникна още едно чекмедже, което се разпъпи в следващо чекмедже точно като него на размер, което се заразпъва целеустремено накъм далечната стена.
- Да, Момчетата от Бързнек стъкмиха един нов алгоритъм за обработване на вълнови пространства на високоблитно равнище. Което е в състояние да ускори нещо като Бюрото до порядъка на около 2000 фиркина.
Ридкъли се намръщи:
- Това току що си го измисли, нали?