Невиждани академици

След като те си тръгнаха, Пондър Стибънс изрази смайването си:

- Вие им поверихте сумата от двадесет и пет долара?

- Точно така, - отвърна бодро Ридкъли - Ще е интересно да се види резултатът.

- И все пак, сър, длъжен съм да отбележа, че това не беше разумно решение.

- Благодаря ви за ценния ви принос, господин Стибънс, но бих ли могъл деликатно да ви напомня, на кого точно тук му викат „шефе”?

За вкъщи Гленда и Жулиета взеха тролобус, което беше поредната чудовищна екстравагантност, но все пак, разбира се, Гленда носеше повече пари отколкото беше виждала досега накуп. Беше натъпкала банкнотите в сукмана си, по метода на Мадам, откъдето те май излъчваха собствена топлина. Возенето на трол си беше безопасно. Ако на някой му скимне да халоса трол в гръб, ще му се наложи да използва цяла къща на прът.

Жулиета се беше смълчала. Това озадачи Гленда, която беше очаквала тя да изригне като цял фонтан от сапунени мехури. Мълчанието обаче изнервяше.

- Виж сега, знам, че беше страхотно преживяване, - заговори Гленда - но да показваш разни дрехи не е като да е като истинска работа, нали така?

Разбира се, за истинските работи ти плащат много по-малко, помисли си тя.

Това пък откъде беше дошло? Жулиета си държеше устата затворена, а тролът все още беше покрит с високопланински лишеи и речникът му беше само от едносрични думи. От мен си е дошло, помисли си тя. Става дума за мечти, нали така? Е, тя е една мечта. Не ще и дума, тази микроризница е голямо нещо, но Жу я накара да блесне. А аз какво да и кажа? Виж какво, ти помагаш в кухнята. Вършиш си работата, стига да не се размечтаеш много, но изобщо не знаеш как да водиш сметки или да съставиш седмично меню. Какво ще да правиш без мен? Как ще се оправиш в разни чужбински места, където народът е един такъв?

- Ще трябва да ти отворя банкова сметка, - каза тя на глас - Това ще бъде нашата малка тайна, нали? Няма ли да е чудесно да си имаш нещо скътано?

- А ако Тате не знае, че зех тея мангизи, няма да ми ги гепи и да ги пропикае в някой заден двор, - каза Жулиета вдигайки поглед към тържественото и невъзмутимо лице на трола.

Ако Гленда знаеше как да каже „Pas devant le troll”, щеше да го каже. Но си беше вярно: г-н Столоп държеше всички семейни доходи да се сливат в един фонд, а именно в джоба му, след което те се преливаха в наливане заедно с приятелите му в бара „Пиле & Зеле” и в крайна сметка биваха окончателно изливани във вмирисания двор зад бара. Така че Гленда се ограничи само с:

- Аз не бих се изразила точно така.

Пльонг! Пльонг!

Новата топка си беше същинска магия, няма ала бала. Отскачаше и се връщаше в чакащата я ръка на Трев, като че по собствена воля. Той насмалко да рискува да и тегли един шут, но зад него, Лут и топката вече се беше събрало цяло шествие любопитни улични хлапетии, така че стореше ли това, гарантирано нямаше да я види повече.