Невиждани академици

Лицето на Анди беше смес от най-различни цветове: пребледняло почти до посиняване и побесняло почти до ярко алено. Той се опитваше да изтръгне ръката си, но Лут си стоеше все така спокоен и съвършено неподвижен.

- Дръжте го! - изпъшка той на света като цяло.

- Позволете ми с най-голямо съжаление да ви напомня, господа, че имам още една ръка, - спомена Лут.

И сигурно беше натиснал повече, защото Анди изстена и ръката му застърга по дръжката на оръжието му.

Както му беше твърде добре известно на Трев, Анди нямаше приятели, а само следовници. Те виждаха поразения си водач и виждаха Лут, виждаха също така пределно ясно, че Лут не само че има свободна ръка, но и какво е способен да извърши с нея. Никой от тях не помръдна.

- Отлично, - продължи Лут - Вероятно това тук не е било нищо повече от прискърбно недоразумение. А сега ще отпусна хватката си точно колкото да ви е достатъчно да пуснете сабята, г-н Анди, ако обичате.

Последва още едно изпъшкване от страна на Анди и дрънчене на хвърлена на паважа абордажна сабя.

- А сега, моля да ни извините, Господин Трев и аз ще продължим по пътя си.

- Вземи проклетата му сабя! Не я оставяй тая сабя на земята, - развълнува се Трев.

- Сигурен съм, че г-н Анди няма да тръгне след нас, - рече Лут.

- Абе ти полудял ли си? - възкликна Трев, наведе се, грабна сабята и рече задъхано - А с’а го пускай и да бягаме.

- Много добре, - отвърна Лут.

Този път сигурно беше натиснал още по-силно, защото Анди рухна на колене.

Трев дръпна Лут и го повлече през постоянната градска навалица.

- Ама това е Анди, бе, - заобяснява той, карайки го да побързат - От Анди логика не чакай. Не чакай да „осъзнае грешките си”. Изобщо не търси смисъл, като е тръгнал Анди след тебе. Чат ли си? И хич не се мъчи да му приказваш, като че е човешко същество. А с’а бързо с мен и не изоставай.

Джуджешките дюкяни вървяха добре тези дни, предимно защото осъзнаваха първото правило на търговията, а именно: Аз имам стока за продан, а парите са у клиента. Аз трябва да се докопам до парите, а, за съжаление, това означава клиентът да се докопа до стоката ми. За която цел, следователно, не бива да казвам неща от рода на: „Това на витрината ни е последното и не можем да ви го продадем, защото иначе как хората ще разберат, че го имаме за продан”, или „Аз къде да си ги държа тея неща, по рафтовете ли?”, или „Може и да ни го докарат в сряда”, или пък „Писна ми да обяснявам на всички, че за тея неща няма никакво търсене”. Аз ще гледам да осъществя продажба с всички достъпни средства освен физическо насилие, защото без продажби само заемам напразно мястото.