Невиждани академици

- Като че има свой собсвен живот, - Пондър я пусна на земята и пробва един шут.

Тя полетя.

Пондър Стибънс беше съвършеният, перманентен приносител на сто-метрова извинителна бележка от на леля му стринката, която освен друго молеше той да бъде освободен от всички видове физкултурно гимнастични дейности, защото бил страдал от дюстабанлизъм на ушите, хроничен стигматизъм, мрънкащ нос и нервна меланхолия. По свое собствено признание той по-скоро би бягал десет мили, прескочил двуметрова ограда и изкатерил висок хълм, отколкото да участва в каквато и да е спортна дейност.

Топката обаче го зовеше. Пееше му „пльонг!”.

Няколко минути по-късно той и Ридкъли вървяха обратно към Голямата Зала от време на време тупвайки топката по каменните плочи. В тоя звук „пльонг!” имаше нещо, от което ти се искаше да го чуеш отново.

- Знаеш ли, Пондър, мисля че поначало бяхме подходили неправилно. На Небесата и на Диска има много повече неща, отколкото е сънувала нашата философия.

- Сигурно е така, сър. Моята философия доколкото знам изобщо не сънува.

- Всичко идва от топката, - продължи Ридкъли още веднъж тупвайки я с все сила в пода и пак хващайки я - Утре ще я донесем тук и ще видиме какво ще стане. Вие, господин Стибънс, я шутирахте тази топка едно хубаво, нищо че по собственото ви признание сте от кекав по кекав.

- Да, сър, освен това съм мърда и хърба, и се гордея с тези си качества. Най-добре да ви напомня, г-н Архиканцлер, че това нещо не бива да прекарва твърде дълго извън Бюрото.

„Пльонг!”

- Но пък може да го изкопираме, нали така? - посочи Ридкъли - То нали не е нищо повече от съшити парчета кожа, вероятно защищаващи някакъв мехур. Обзалагам се, че всеки свестен занаятчия ще може да направи още една за нас.

- Какво, сега ли?

- Светлините никога не гаснат на Улицата на Хитроумните Майстори.

В който момент те стигнаха Голямата Зала, Ридкъли я обходи с поглед и засече две фигури тикащи количка натоварена със свещи.

- Вие двамата, я елате! - викна той, а те престанаха да бутат количката и се приближиха - Ето господин Стибънс тук би искал да отърчите да му свършите едно малко поръченийце. От значителна важност. Вие кои сте?

- Тревър Младонадеждов, шефе.

- Лут, г-н Архиканцлер.

Очите на Ридкъли се присвиха.

- М-да... Лут, - провлачи той сещайки се за магиите в джоба си - Оклепвачът на свещи, нали? Е, може да свършиш нещо, което си струва. Имате думата, господин Стибънс.

Пондър Стибънс протегна топката напред.

- Имате ли някаква представа какво е това?

Лут я взе от ръцете му и няколко пъти я тупна по пода.

„Пльонг! Пльонг!”

- Да. Това явно е проста сфера, въпреки че, технически погледнато, доколкото разбирам, е в действителност съкратен икосаедър, изготвен чрез съшиване на известен брой шестоъгълници от дебела кожа, а съшиването предполага отвори, което от своя страна предполага пропускане на въздух... А да, тук има връзки, виждате ли? Във вътрешността трябва да се помещава някакъв вид мехур, вероятно от животински вътрешности. Тоест практически балон, осигуряващ лекота и еластичност, с кожена защитна обвивка, просто и елегантно решение, - той върна топката в ръцете на Пондър, на който му беше паднало ченето.