Невиждани академици

Скив с’а!

Тези думи с огромен шрифт крещяха от първата страница на „Вестника”, точно до голяма снимка на Жулиета блестяща в микроризницата си и насочила усмивката си право в читателя. Гленда, застинала за последните петнадесет секунди посред вдигане на филия към устата си, най-сетне отхапа. После премигна, изпусна филията и зачете:

Тайнственият топ-модел „Бижу” беше върхът на сладоледа на вчерашното зашеметяващо модно ревю в Гофна, където тя беше самото въплъщение на микроризницата, изумителния метален „плат”, за който през последните месеци се ширеха какви ли не спекулации и който, подтвърждава тя, не жули. Тя се разбъбри весело и със завладяваща и пряма приземеност с високопоставените особи на ревюто, към които, както не се съмнява пишещият тези редове, никой досега не е обръщал със „Скив с’а”. Те очевидно намериха това преживяване освежаващо и съвършено лишено от жулене...

Тук Гленда спря да чете, защото въпросът „Колко още неприятности ще ни докара това?” настойчиво се опитваше да изпълни цялата и глава. Да ама нямаше никакви неприятности, нали така? Няма и да има. Не може да има. Първо, кой изобщо би си помислил, че тази красавица със сребърна брада като някаква богиня на металургията, може да е помошник-готвачка? И, второ, няма как да има неприятности, освен ако някой не ги причини, в който случай този някой ще трябва да мине през Гленда, която вместо това ще мине през него без изобщо да си поплюва. Защото Жу беше чудесна. Тя не можеше да не го признае. Това момиче пръскаше по страницата такава слънчева лъчезарност, че веднага ти става ясно: да се крие такава красота в някакво мазе би било престъпление. И какво от това, че речникът и няма и седемстотин думи? Има колкото щеш хора пълни направо до пръсване с думи, а кой ще иска да ги види тях на първа страница?

Както и да е, помисли си тя, докато си обличаше палтото, то без друго ще е чудо за три дни, а освен това, добави си тя наум, не е като някой да може да забележи, че тяхната „Бижу” е Жу. Тя нали в крайна сметка е с брада, което е невероятно, защото уж няма начин брадата жена да изглежда добре, но на нея и това станаи отиваше. Само си представи, че това се прихване! Ами че то ходенето на фризьор ще е два пъти по-дълго. Някой ще трябва да помисли за това, помисли тя.

Откъм къщата на Столопови не се чуваше нито звук. В което нямаше нищо учудващо. Жулиета не беше много наясно с това, що е стриктност. Гленда отскочи до съседната врата да види как е вдовицата Крауди, след което се отправи през ситния дъжд обратно към безопасното пристанище на Нощната Кухня. На половината път съвсем забравената тежест в бюстието и и напомни за задълженията и и тя се осмели да влезе в Анкх-Морпоркската Кралска Банка. Треперейки от страх и непокорство тя измина целия път до бюрото на служителя и плясна пред него петдесет топли долара с думите: