Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Е, добре тогава, може да се върнеш с мен.
- Ще го видим ли тоя банкет? Тате много се е наплашил от тоя банкет. Той мисли, че Лорд Ветинари шъ ги изколи всичките.
- Досега колко пъти е правил такова нещо?
- Да, ама Тате казва, че го потулвали.
- Е, там ще да се съберат стотици хора. Голямо потулване ще му трябва.
А ако не ми хареса това, което чуя, всичкото потулване в целия свят пак няма да му стигне, реши наум тя.
Трев се шляеше безцелно из дюкяна докато Лут и джуджето се бяха заели с топката. Нещо като че леко издращи по покрива. Като че от хищнически нокти. Просто някаква птица, каза си той. Дори и Анди не би тръгнал да нахлува през покрива. А се очертаваше още една неотложна работа. Тук не може да няма клозет, нали? Най-малкото имаше задна врата, която неизбежно ще води до някой заден двор, а, така де, за какво са задните дворове освен за спалня за скитници и за зова на природата? Може би, ако си по-жесток, на едно и също място.
Трев си разкопча колана, обърна се към зловонната стена и се загледа разсеяно нагоре, както правят доста мъже в подобна ситуация. Но повечето мъже не се озовават лице в лице с две изненадани птицеподобни жени, застанали, не, кацнали на покрива. Те изкряскаха „Оук! Оук!” и отлетяха в мрака.
Трев набързо офейка подмокрен обратно в дюкяна. Проклетият му град с всеки ден ставаше все по-шантав.
След това времето за Трев потече бързо, и всяка секунда до една вонеше на сяра. Досега беше виждал как Лут оклепва свещи, но онова беше охлювско размотаване в сравнение със скоростта, с която сега се кроеше кожата. Но това не беше плашещо, това си беше нормално за Лут. Плашещото беше, че той не мереше нищо. След някое време Трев не можа да издържи повече, спря да се подпира на една от стените, посочи едно от многоъгълните парчета кожа и попита:
- Колко му е дължината на това?
- Четиридесет и девет и две десети милиметра.
- Откъде знаеш като не си го мерил?
- Измерих го, на око. Това е умение. Може да се научи.
- И то те прави да струваш?
- Да.
- А кой казва, че е така?
- Аз.
- Ето го, Господин Лут, още топличко, - пристигна от задната стая на дюкяна Гльонг носейки нещо, на външен вид като че измъкнато от някакво животно, което, човек можеше само да се надява, ако мисли доброто на животното, понастоящем да е мъртво.
- Естествено, ако имах повече време, можех да го направя по-добре, - продължи той - но само като го надуете през ей тая тръбичка...
Трев само гледаше в захлас, когато изневиделица му хрумна, че за целия си живот е направил само някоя друга свещ и купища простотии. Колко ли струваше самият той?
Пльонг! Пльонг!
Две надути топки, мислеше си Трев, но все пак изръкопляска, когато Лут и Гльонг си стиснаха ръцете, а после, докато те още се възхищаваха на творението си, той закри с гръб един тезгях, пошари с ръка по него и сви една кама.
Той не беше крадец. Е, по някой плод от някоя сергия, което всички знаят, че не се брои, или да бръкне в джоба на някое конте, което си е само преразпределение на благата, както също беше ясно на всички, а и нали като намериш нещо, което и така си изглежда като загубено, та, еми, нали все някой ще си го прибере, та защо този някой да не си ти?
Вярно, че от оръжия хората си умираха, често поради причината, че размахваха такова. Но нещата бяха отишли твърде далече. Той беше чул, как се пукат костите на Анди, а Лут го беше повалил на колене без даже да се изпоти. И имаше две причини незабавно да се вземат предпазни мерки. Първата беше, че докараш ли веднъж Анди до падане, най-добре да се погрижиш той да не стане повече, защото иначе пак ще ти дойде с кървясали очи. А втората и по-лошата беше, че точно сега Лут го плашеше повече и от Анди. С Анди той поне знаеше кое как е...
Всеки хванал по топка, те забързаха обратно към университета, като Трев бдително оглеждаше покривите по пътя им.
- Да се чудиш и маеш, - заговори по някое време той - какво ли няма по покривите на тоя град. Одеве, знаеш ли, там имаше двечки такива едни, като вампири.
- А, те ли? Те работят за Милейди. Тук са за защита.
- Чия? - поиска да знае Трев.
- Недейте да се безпокоите за тях.
- Да бе! А знаеш ли к’во още по-странно стана одеве? - продължи Трев, когато вече зърнаха университета - Ти предложи на това джудже петнайсе кинта, а той изобщо не се запазари. Че то това си е нечувано. Трябва да е от магията на Пльонг!