Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сега, след толкова години - сам в институт за разработване на тайни оръжия - Сарацина схващал иронията на ситуацията. Както баща му някога, той също бил обзет до вманиачаване от идеята да открие защита срещу смъртоносен патоген.
Искал да остане при рибките миг повече, да опита да си припомни усещането за невинност, но нямало време. Понечил да се обърне, да продължи - и видял тъмен коридор, който дотогава изобщо не бил забелязал. В дъното имало врата и той някак си бил сигурен, че стаята, която търси, е там, още преди да забележи червения полумесец на стената.
Знакът, еквивалент на християнския червен кръст, показвал, че там е медицинският център за първа помощ. За съществуването му знаел от една бивша служителка - медицинска сестра, с която бил работил в болницата в Ливан, - обаче тъкмо рибката клоун на баща му го насочила натам и той го приемал като знак от Аллах.
Вратата на центъра за първа помощ не била заключена и той влязъл бързо, минал през отделенията за прегледи и стигнал до стаите с материали в дъното. Предназначението на центъра било да се справя с появили се на място заболявания и за медицински прегледи на нови служители - поради това имало електрокардиографи, бягащи пътеки, дефибрилатори, респиратори и друго оборудване, с което би се гордяла всяка болница.
В средата на всичко това имало склад за лекарства и Сарацина влязъл вътре уверено, като човек, прекарал години в болници. До стената зад масата имало шкафове с лекарства и хирургически материали. На друга стена имало метални шкафове зад решетки, в които били подредени контролирани субстанции: наркотици, халюциногени, амфетамини и различни препарати, използвани за анестезия.
Не обърнал внимание на нищо от това - в дъното имало по-малка стая и той видял редицата хладилни шкафове, които го били довели до тази зарязана от Бога страна и го били накарали да живее като куче на един паркинг.
Тръгнал покрай хладилните шкафове, изпълнен с надежда и тревога. Опитните му очи различили пликове с кръвни продукти, флакони термочувствителни медикаменти и, както в болниците навсякъде, храната и напитките на персонала. Но нищо, към което имал интерес. С всяка следваща крачка отчаянието му растяло - може би всичките му предположения, всичките клюки, които бил дочул, щели да се окажат само огромна илюзия. Подобно на глупците, той също бил повярвал в нещо, в което би искал да вярва...
А после погледнал последния шкаф и свел глава в мълчалива молитва. На един рафт вътре видял осем картонени кутии с редове малки стъклени ампули. На кутиите имало техническо описание, което казало на Сарацина, че това е точно онова, което търси.
Отворил отключения шкаф и извадил шест ампули от една полупразна кутия. Бистрата течност вътре съдържала прекия резултат от експеримент, осъществен в малко английско село преди двеста години, а през ума на Сарацина - когато ги увил в кърпа и ги прибрал в джоба си - минала мисълта колко много общо има между него и рибката клоун. Той също щял да се движи в красиво, но коварно обкръжение, напълно защитен от смъртоносната отрова, която то съдържа. Трудно може да се опише какво е означавало всичко това за него - през отчаяните месеци, през които опитвах да го открия, дори когато пътуването ми се превърна в ужасяващо надбягване, попаднах единствено на две късчета хартия, които сочеха към него. На едното беше написано „риба клоун“.
След като прибрал ампулите в джоба си, той намерил регистъра за препаратите на масата и променил няколко цифри от предишни дати, преди три години, за да не открият, че ампулите липсват. Върнал регистъра, излязъл в коридора, затворил вратата и напуснал медицинския центьр, без да остави никаква следа. Изтичал покрай аквариума и по дългите тихи коридори към входнага врата.
Преценил, че след още две минути ще е в безопасност, свободен. Имало само един проблем - пленникът в джипа можел да го настигне на финалната права.
20.
Хряс! Лепенката от лакътя на Тлас се скъсала, когато прегризал последната нишка и счупил резеца си. От зъба прокапала кръв, но той не обърнал внимание. Освободил се и успял да седне.
Кръвта се върнала в ръцете му, при което той изпъшкал от болка, навел се напред и почнал да маха лепенките от бедрата и глезените си - падал назад всеки път, щом губел равновесие, навеждал се отново, вече си представял как ръцете му напипват волана, натискат бутона на телефона, как се чуват сирените на синовете му и колите спират на паркинга.
И на устните си вече не вкусвал спасение. Вкусвал мъст. Освободил единия си крак и с тока на обувката си ритал лепенката на другия, докато не я скъсал. Пипнешком във вечната тъмнина се свлякъл на колене. Бил свободен.