Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Замислих се за картите, за начина, по който можеш да ги гледаш. Както когато бях дете. Тогава гледах атласите и само като погледнех някое място, вече се чувствах все едно съм там. Това трябваше да направя. Трябваше да чуя и да си представя пътя си в нейната карта.
Но нима не бях правил точно това? Погледнах картите над компютъра ми. Бях се опитал да си представя всички възможни пътища, но както тревата покрива прекалено голяма територия от земята, както тревата означава толкова много неща, така и зад името Марго стояха толкова много лица. Беше невъзможно да я забиеш с карфица на стената върху някаква карта. Тя беше прекалено малка, а пространството, което покриват всички тези карти, бе прекалено голямо. Картите бяха пълна загуба на време. Те бяха и физическото изражение на моите безплодни усилия, на моята безпомощност, на неспособността на дланите ми да покрият континенти и на съзнанието ми да започне да си представя нещата правилно.
Станах, приближих се до стената и ги скъсах. Габърчетата се разлетяха с хартията и изпопадаха по земята. Намачках листовете на топка и ги метнах в кошчето за боклук. Тръгнах към леглото и стъпих на едното габърче. И макар че бях бесен, макар че нямах вече никакви псевдопредградия за обикаляне, никакви идеи, трябваше да събера проклетите габърчета от пода, за да не стъпя пак на някое от тях. Исках да ударя стената, да я избия, но вместо това лазех и събирах тъпите габърчета. Когато свърших, се върнах в леглото и със стиснати зъби заудрях възглавницата.
Опитах се да чета Уитман, но се оказах в някакъв цикъл — четене, Марго, четене, Марго. Реших, че съм се оголил достатъчно за една вечер, и накрая оставих книгата. Изобщо не ми се занимаваше да ставам и да гася лампата. Лежах и гледах стената, затварях очи за малко и пак ги отварях. И всеки път щом ги отворех, виждах мястото, където бях закачил картите, от които бяха останали шест дупки в стената. Четири дупки в правоъгълник, другите изглеждаха случайно нахвърлени. Бях виждал нещо такова. Някъде бях гледал подобна стена с дупки. В празната стая над навития мокет.
Карта. С набелязани места.
18
Станах с изгрева. Нямаше и седем. Събота сутрин. Рейдар беше онлайн, което крайно ме учуди.
QTHERESURRECTION: Мислех, че още спиш.
OMNICTIONARIAN96: А, не. Станах в шест да допълня статията за оня певец от Малайзия. Анджела още спи.
QTHERESURRECTION: О, останала е да спи при теб?
OMNICTIONARIAN96: Да, но девствеността ми е непокътната. Вечерта след раздаването на дипломите… може би… така мисля.
QTHERESURRECTION: Знаеш ли какво си мислех снощи. Малките дупки на стената в минимола. Може би е било карта и на нея е отбелязвала места. С габърчета.
OMNICTIONARIAN96: Като маршрут?
QTHERESURRECTION: Точно.
OMNICTIONARIAN96: Искаш ли да отидем? Но трябва да изчакам Анджела да стане.
QTHERESURRECTION: Супер.
Обади се в десет. Взех го с минивана и минахме през Бен. Решихме, че внезапната атака е най-добрият начин да го измъкнем от кревата. Но дори и серенадата под прозореца с „Ти си моето слънце“ не даде резултат. Той отвори прозореца и ни наплю.
— Нищо няма да правя до обед — каза авторитетно и затвори.
Така че тръгнахме само двамата. Той говореше за Анджела, колко много я харесвал, колко тъпо било да се влюбиш в някого, с когото ще се разделиш след два месеца, понеже двамата отиваха в различни университети, но, честно казано, беше ми много трудно да го слушам, защото исках тази карта. Исках да сложа габърчетата обратно на стената.
Минахме през офиса, после през библиотеката, застанахме пред стената на спалнята да огледаме дупките и минахме към магазина за сувенири. Мястото вече не ме плашеше. След като минахме през всички стаи и се уверихме, че сме сами, се почувствах като у дома си, в пълна безопасност. Извадих кутията с картите, която бях намерил в абитуриентската нощ. Вдигнах я и я закрепих на ъгъла на дисплея. Рейдар ги разгледа една по една, търсеше карта с дупки.
Картите взеха да свършват. Тогава Рейдар намери черно-бяла брошура със заглавие „Пет хиляди града в Америка“. Беше издадена през 1972 година от компанията „Ессо“. Започнах да разтварям брошурата много внимателно, загладих страниците и докато прокарвах длан по ъгъла, усетих дупката от габърче.