Търсенето на скритата истина

- Ще ти позволя да задържиш детето днес. Тя е подарък от мен за теб. Мога да ти дам много, много подаръци. Новата цена, която ще поискам, няма да бъде... както вие казвате... възвръщаема - той почука рязко по стъклото и кимна.

Принцовете изчезнаха.

Дани се свлече в локва кал.

ЛГ изчезна.

- Те ме накараха да хвърля меча си, Мак - каза Дани, а зъбите u тракаха.

Попивах нежно кръвта от бузите u.

- Знам, скъпа. Ти ми каза. - Седем пъти за последните три минути. Беше всичко, което каза, след като u помогнах да стане от локвата, после изрових метален чайник, отворих две бутилки с вода, стоплих ги на огъня, който ЛГ беше оставил да гори, и започнах да я почиствам.

- Не знам как си оцеляла - каза тя и започна да реве.

Изтрих бузите u отново, избутах косата u, тревожех се и се суетях около нея, както мама и Алина се тревожеха за мен, когато плачех.

Тя не плачеше красиво. Ревеше като буря, която се заформя, като ураган, който се беше подготвял от дълго време. Подозирах, че плаче за неща, за които не знаех нищо и може би никога нямаше да разбера. Дани беше изключително затворена. Плачеше, сякаш сърцето u се къса, сякаш душата и е в тези сълзи, а аз я държах и мислех колко беше странен животът. Бях смятала, че съм изцяло ангажирана с живота в Ашфорд, Джорджия, сто процента.

Не бях имала представа какво са животът или любовта.

Животът не избухваше на красиви места и на слънце. Животът вземаше най-силния корен с малко дъжд и цяла купчина лайна за тор. Любовта може да растеше във времена на мир, но се закаляваше в битка. Тате веднъж ми каза (когато споменах нещо за това колко перфектна беше връзката му с мама), че е трябвало да видя първите пет години от брака им. Че са се борили като заядливци, сблъсквали са се като два гигантски камъка. Но накрая са се подкопали един друг в съвършена хармония. Станали са единна стена, сгушени един на друг в извивките и дупчиците, нейните сили запушвали неговите слабости, нейните слабости били подкрепени от неговите сили.