Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Маргарет…
— О, върви си тогава. — Тя седна и извърна лицето си. — И без това след малко ще изглеждаш глупаво. А ти не би желал подобно нещо, нали? Така че си тръгвай.
Джордж стърчеше безпомощно, като се опитваше да се постави на нейно място и искаше да й каже нещо, което да не прозвучи превзето, но нищо не му идваше наум.
Опита се да потисне собствените си мъки и тревоги, както и смътното презрително чувство, без да подозира, че тя го наблюдава и разбира всичко, и борбата, която е изписана върху лицето му, й доставя радост. Изведнъж нервите му не издържаха на напрежението от последното денонощие и той усети, че очите му се замъгляват и гърлото му се стяга. Поклати глава безпомощно. После се обърна — като все още не подозираше, че тя го наблюдава и го обича, и то толкова, че чувства как сърцето й ще се пръсне от любов — и излезе.
IV
Автомобилът спря пред дома му — тъмен, с изключение на слабата светлина в детската и в антрето на долния етаж. Той чу, че телефонът звъни, но когато вдигна слушалката, оттатък не се обади никой. В продължение на няколко минути крачи наоколо из тъмното, преместваше се от стол на стол и ходеше до прозореца, като се взираше в нощната пустота отсреща.
Беше му странно да е сам, да се чувства сам. При умората, която изпитваше, не му беше неприятно. Както снощната неприятност бе отдалечила безкрайно Хелън Ейвъри от него, така и разговорът му с Маргарет бе изиграл ролята на катарзис за собственото му нещастие. Той знаеше, че скоро ще го почувства отново, но в момента съзнанието му беше прекалено изтощено, за да може да си спомня, да си представя или да страда.
Измина половин час. Видя как Долорес излезе от кухнята, взе вестника от стълбите пред входа и се прибра с него, за да го разгледа, преди да му го даде. Той се качи на втория етаж с неясната мисъл, че трябва да я постегне. Отвори вратата към стаята на Кей и я завари да лежи в леглото.
В първия миг не каза нищо, а само тръгна да се разхожда назад-напред из банята между двете спални. После влезе при нея и светна лампите.
— Какво има? — попита я небрежно. — Не се ли чувстваш добре?
— Опитвах се да поспя — отвърна му тя. — Джордж, смяташ ли, че това момиче е откачило?
— Кое момиче?
— Маргарет Донован. Никога не съм чувала такова ужасно нещо.
В първия миг той си помисли, че се е случило още нещо.
— Петдесет хиляди долара! — извика възмутено тя. — Не бих й ги дала дори да беше вярно. Трябва да я пратят в затвора.
— О, не е чак толкова ужасно — каза той. — Тя има брат, който е доста пропаднал, и идеята е била негова.
— Тя е способна на всичко — продължи сериозно Кей. — И ти си истински глупак, ако не го виждаш. Никога не съм я харесвала. Ходи с мръсна коса.
— Е, и какво от това? — попита той раздразнен, след което добави: — Къде е Артър Буш?
— Отиде си веднага след обяда. Или по-скоро аз го накарах да си иде.
— Решила си, че не си влюбена в него?
Тя го погледна почти изненадана.
— Влюбена в него? А, имаш предвид тази сутрин. Просто ти бях сърдита, мислех, че си го разбрал. Беше ми малко мъчно за него снощи, но според мен е било от уискито.
— Тогава какво искаше да кажеш, когато… — Джордж млъкна. Накъдето и да се обърнеше, намираше бъркотия, затова реши категорично да не се замисля.
— Боже господи! — извика Кей. — Петдесет хиляди долара!
— О, остави това. Тя скъса писмата — била ги е написала сама. Сега всичко е наред.
— Джордж.
— Да.
— Разбира се, Дъглас веднага ще я уволни.
— Разбира се, че няма да го направи. Той няма да научи нищо.
— Искаш да кажеш, че няма да я изхвърлиш? След всичко това?
Той скочи на крака.
— Смяташ ли, че тя е мислила за това?
— За какво да е мислила?
— Че ще ги накарам да я изхвърлят.
— Но ти, разбира се, трябва да го направиш.
Той прелисти трескаво телефонния указател за името й.
— Оксфърд — извика в слушалката.
След необичайно дълга пауза телефонистката от централата се обади:
— Жилищен дом „Бърбън“.
— Мис Маргарет Донован, ако обичате.