Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Самото присъствие на Кенет Тоби и отряда войници вече дава на филма военно-политически оттенък. Още от началото е ясно, че тази арктическа база далеч не служи само за научните опити на дървените философи, които изследват такива безполезни неща като полярното сияние и формирането на ледници. Не, в тази база парите на данъкоплатците се харчат и за полезни неща — тя е част от Линията за ранно предизвестяване на Американската вечна бдителност и пр., и пр. В йерархията на базата учените са далеч под Тоби. „Знаем ги що за стока са тия учени“, нашепва филмът на публиката. „Дай им да си губят времето с разни велики идеи, но дойде ли време за сериозни действия, никаква полза от тях. Като се замислиш, всичките тия грандомански идеи правят учените почти толкова отговорни и надеждни като хлапе, което си играе с кибрит. Много ги бива с разните микроскопи и телескопи, но само човек като Кенет Тоби разбира Американската вечна бдителност“ и пр., и пр.
„Нещото“ е първият филм от петдесетте, който представя учения в ролята на Омиротворителя — създание, което поради страхливост или заблуда ще отвори Райските порти и ще пусне злото вътре (за разлика от колегата си, Лудия Учен от тридесетте, който е по-склонен да отвори Кутията на Пандора и да позволи на злото да излезе навън — важно разграничение, ако и крайният резултат да не се различава много). Това, че учените са последователно представяни в негативна светлина в техно-хорър филмите от петдесетте — десетилетие, посветено на изобличаването на цялото племе мъже и жени в бели лабораторни престилки — вероятно се дължи на факта, че тъкмо учените отварят вратите, през които в Райската градина е внесена атомната бомба, първо сама по себе си, а после и заредена в ракетни снаряди. Средният гражданин в онези десетина години след сломяването на Япония проявява доста противоречиви настроения към учените и към точните науки — осъзнава, че те са нужни, но и мрази всичко, което учените завинаги са допуснали в този наш свят. От една страна имаме всеобщия любимец, битовото електричество, от друга във всяко квартално кино преди началото на филма, да речем „Нещото“, публиката може да види как макети на китни американски градчета биват изпепелени в ада на атомния взрив.
Робърт Корнтуейт се явява в ролята на Учения Омиротворител в „Нещото“ и тъкмо от него чуваме за първи път думите, които се превръщат в „Отче наш“ за всеки кинолюбител през петдесетте и шестдесетте: „Трябва да запазим това създание за науката. Ако то идва от общество, по-напреднало от нашето, трябва да идва с мирна цел. Само ако можем да се научим да общуваме с него и открием какво иска…“
Според Корнтуейт, само учени са в състояние да изучат това чуждопланетно създание, то трябва да бъде изследвано, от него трябва да се извлече всяка възможна информация и да се разузнае какво поддържа огъня на неговата ракета. Няма значение, че създанието демонстрира чист убийствен нагон, като убива няколко хъскита (при което изгубва една ръка, но няма страшно, тя пак пораства) и се препитава с кръв, вместо да речем с градински тор.
На два пъти към края на филма, Корнтуейт е отведен от военните. В самата кулминация, той им се измъква и се изправя срещу създанието сам, с голи ръце. Умолява го да спре, да поговори с него и да разбере, че не му мислят злото. Създанието се взира в него един непоносимо дълъг момент… и после небрежно го захвърля встрани от пътя си, както човек може да шляпне комар. Следва споменатото препичане върху електрифицирания тротоар.
Аз собствено съм най-обикновен писател и няма да се опитвам да раздавам исторически уроци (защо да продавам краставици на краставичар). Само ще кажа, че американците по онова време са изпитвали истински параноичен страх от идеята за „омиротворяването“81, какъвто не е присъщ за никое друго време от американската история. Споменът за унизителния провал на Невил Чембърлейн82, който едва не води до падението на Англия още в началото на Втората световна война, все още е болезнено ясен в съзнанието им. Все пак, всичко това се е случило само дванадесет години преди излизането на „Нещото“ и дори американците, които тъкмо са навършвали пълнолетие в 1951 г., са помнели случая отлично. Поуката, извлечена от тези събития, е проста: омиротворяването не върши работа — ако враговете ти се изпречат на пътя, ги поваляш, ако бягат, стреляш. Иначе те ще те погълнат късче по късче (в случая с „Нещото“, тази заплаха дори не е символична). За американците от петдесетте урокът, демонстриран от Чембърлейн, гласи, че не може да съществува мир на всяка цена и никога примирие. По-късно корейските „полицейски действия“83 слагат край на тази идея, но през 1951 г. САЩ се изживяват като истински световен полицай (един вид международен шериф, който спипва геополитическите нехранимайковци като Северна Корея на място). Мнозина вероятно са имали и доста по-крайни възгледи по въпроса — Америка като Тексаския рейнджър на свободния свят, който си проправя път сред кръчмарското меле на евро-азиатската политика през 1941 г. и я разчиства из основи за някакви си три и половина години.
81
Омиротворяване — направление в дипломацията, което цели чрез политически отстъпки пред възможна вражеска сила да избегне военен конфликт. — Б.пр.
82
Невил Чембърлейн — министър-председател на Великобритания от 1937 г. до 1940 г., привърженик на идеята за политическо омиротворяване. През 1938 г. подписва Мюнхенското споразумение, с което отстъпва на Германия населената предимно с немци Судетска област на Чехословакия. — Б.пр.
83
В международните отношения „полицейски действия“ е евфемизъм за провеждане на военни действия, без да има формално обявена война. — Б.пр.