Злокобен танц

Накратко: полярна станция, в която са настанени военни и учени, открива силно магнитно поле, излъчвано от зона, където наскоро е паднал метеорит. Полето е достатъчно силно да разстрои всичките им електронни джаджи. Освен това камера, която е настроена да почне да снима, ако радиационния фон внезапно се повиши, е направила снимки на обект, който се движи и криволичи с голяма скорост — странно поведение за метеорит.

На мястото е изпратена проучваща експедиция, която открива летяща чиния, забита в леда. Свръхнагорещеният космически кораб разтопил леда при приземяването си, а след това той пак замръзнал над него и така над повърхността останала да стърчи само опашката (с което значително се спестяват разходите за макети и специални ефекти). Военните, които демонстрират трайно замръзнали мозъци почти през целия филм, набързо унищожават кораба, докато се опитват да го извадят от леда с пиротехническа термитна смес.

Пилотът (Арнес) обаче е спасен и откаран обратно в станцията, замръзнал във вътрешността на леден блок. Той/то е прибран в един склад под охрана. Един от охраняващите войници обаче е толкова потресен от вида на Нещото, че покрива ледения блок с одеяло. Нещастник! Явно звездите не са му вещаели нищо добро за този ден, биоритмите му са били стихнали, а умствените магнитни полюси разместени, защото одеялото, което използва, се оказва електрическо и някак успява да стопи леда, без да даде на късо. Нещото се измъква и веселбата започва.

Веселбата приключва около шестдесет минути по-късно, когато създанието е добре препечено на един електрифициран тротоар, измайсторен от учените. Репортер от мястото на събитието докладва на предполагаемо благодарния свят първата победа на човечеството над космически нашественици. Но на затъмнения екран вместо „Край“ се изписва въпросителен, точно както седем години по-рано в края на друг филм: „Слуз“.

„Нещото“ е малък филм (в „Илюстрирана история на хорър филмите“ Карлос Кларънс доста точно го нарича „интимен“), сниман с ограничен бюджет и съвсем очевидно в студио, както и „Хората котки“ на Лютън. Също като „Пришълец“, който ще се появи около четвърт век по-късно, той постига своя ефект чрез усещането за клаустрофобия и ксенофобия. Това са емоции, които обикновено свързваме с онези филми, чийто подтекст е митологичен или напомня страшна приказка80, но както вече установихме, добрите хорър филми въздействат на няколко нива, така че „Нещото“ проявява и доста силен политически аспект. Филмът изразява едно доста негативно мнение за т.нар. дървени философи (а също и за заклетите либерали — в началото на петдесетте не е имало голяма разлика между двете), които си позволяват да се стремят към омиротворяване.